— Аз!
— Да, ти. И след като съм настояла за такъв порядъчен придружител, сигурно ти е ясно, че ще пътуваме в компанията на моя съпруг.
— Но господин Палисър не може да отсъства от Лондон по това време на годината!
— Точно в това е въпросът. Ще напусне Лондон по това време на годината. Не ме гледай така, защото всичко е уредено. Независимо от това дали ще се съгласиш да дойдеш, аз заминавам. Днес е вторник. Тръгваме следващия вторник следобед, ако успееш да се приготвиш дотогава. Сряда сутринта ще закусваме в Париж и ще се чувстваме така, сякаш сме попаднали в един напълно различен свят. Господин Палисър ще се разхожда в новия двор на Лувъра. Ти ще го държиш за лявата ръка, а аз за дясната и ще изглеждаме като всички порядъчни англичани на ваканция в чужбина. Ще бъде най-порядъчното нещо, което някога си виждала. След това ще заминем за Базел.
Алис потрепери, когато чу името на този град, спомняйки си терасата над реката и онзи разговор с братовчед си.
— Оттам ще се прехвърлим в Люцерн… не, това бе първоначалният план, но господин Палисър го промени. Прекара цял ден затворен в кабинета си с карти на Швейцария и пътеводителите на Брадшоу и Мъри. Дори ми се скара, когато му казах, че ми е все едно дали първо ще отидем в Баден, или в някой друг град. И наистина ми е все едно. Уверих го, че ще отида там, където иска да ме заведе. Той ми рече, че съм безсърдечна. И аз признах, че е прав. Казах му: „Да, безсърдечна съм. Кажи ми нещо, което не знам.“
— О, Кора, не си му казала това!
— Просто не исках да противореча на своя съпруг. Освен това е вярно. Той хвърли пътеводителя на Брадшоу на масата и всички карти се разпиляха. Аз грабнах една от тях и му казах, че първо искам да видя Швейцария. Знаех, че това ще реши въпроса и той веднага заяви, че първо ще спрем в Баден. Ако бе казал Йерихон, нямаше да има никакво значение за мен. Не би ли искала да видиш Йерихон?
— Нямам възражения по отношение на Йерихон.
— Но вместо това ще отидем в Баден.
— Още не съм се съгласила. Но нали обеща, че ще ми разкажеш всичко? А още не си ми казала почти нищо. Защо господин Палисър е решил да замине в чужбина насред парламентарната сесия?
— Ах, сега трябва да се върна в началото. Истината е, че не знам откъде да започна, Алис. Не че имам нещо против да знаеш, но в историята ми има неща, които не са за пред хора. И едва ли можеш да предположиш от какво се отказа той заради това пътуване. Трябва да се закълнеш, че няма да повториш онова, което ще ти кажа сега.
— Не съм от хората, които издават чужди тайни, Гленкора. Но няма да се кълна.
— Едва ли на света има по-дискретна жена от теб. Трябваше да те направят канцлер на хазната — толкова си мъдра! Просто не си отишла на правилния пазар с прасетата си, това е всичко.
— Да не говорим за прасетата ми, Кора. Те не са важни.
— За мен са много важни. Но ето я тайната. Поканиха господин Палисър да стане канцлер на хазната и той… отказа. Можеш ли да си Представиш?
— Но защо?
— Заради мен… заради моята глупост, моята порочност и моите чудовищни прегрешения. Защото е направил глупостта да си вземе жена, въпреки че мъж като него няма нужда от подобни терзания. Ох, той постъпи толкова мило! Дори не мога да опиша добрината му. Само ако знаеше колко много искаше да получи този пост, как работеше ден и нощ за него, как се взираше в страници с числа, дълго, след като всички останали си бяха легнали, как се затваряше в кабинета си с хора като господин Бот, докато останалите ходеха на лов, флиртуваха и харчеха парите си. От години беше роб на тази мечта. Откакто се е родил, струва ми се. Да го поканят в кабинета и да стане канцлер на хазната. Надяваше се и мечтаеше, а понякога дори изпадаше в отчаяние. Това бе неговата страст, неговите конни надбягвания и неговият покер. Най-накрая нещата се наредиха и му предложиха поста. Дори го помолиха да го заеме, почти падайки на колене пред него. Херцогът на Св. Банги беше тук цяла сутрин, но господин Палисър го отпрати и отказа да приеме работата. Всичко свърши и другият мъж, когото всички толкова мразят, ще остане канцлер.
— Но защо е отказал?
— Не ме ли слушаш? Заради мен. Осъзна, че трябва да се погрижи за жена си и че госпожа Маршъм и господин Бот не могат да се справят сами.
— О, Кора! Как можеш да говориш по този начин?
— Ако знаеше всичко, нямаше да ме питаш. Помниш ли как отказа да дойдеш на бала на лейди Монк? Не трябваше да го правиш. Ако бе дошла, сега господин Палисър щеше да е канцлер на хазната. О, да! Само си представи. Но въпреки че ти не отиде, на партито дойдоха други хора, които може би трябваше да си останат вкъщи. Като мен, например… и един друг човек.