— Но какво значение би имало моето присъствие? — попита гневно Алис.
— Можеше да има огромно значение. Всъщност мога направо да кажа, че имаше значение. Господин Палисър също бе там, разбира се, но почти веднага си тръгна. Не мога да ти опиша какви драми имаше около госпожа Маршъм — дали да я взема със себе си или не. В крайна сметка отказах да я взема и не я взех. Каретата първо закара нея и тя беше там, когато ние пристигнахме. Господин Бот също беше там. Чудя се дали ще мога да те накарам да разбереш.
— Има някои неща, които не искам да разбирам.
— Двамата ме наблюдаваха. Следяха ме зорко през цялата вечер. И аз, разбира се, реших, че няма да им позволя да ме контролират.
— Струва ми се, че ако бях на твое място, нямаше да допусна присъствието им да ми повлияе по какъвто и да било начин.
— Лесно ти е да го кажеш, скъпа моя. Но нямаше да ти е лесно да го направиш. Нямаше да можеш да спреш да виждаш очите, които постоянно се взират в теб. Във всеки случай те ме предизвикаха и ги накарах да си помислят най-лошото, когато станах да танцувам с Бурго Фицджералд.
— О, Кора!
— Защо не? Във всеки случай точно това направих. Половин час танцувах валс с него. Алис, никога повече няма да танцувам валс — никога! За мен танците свършиха. Не мисля, че някога съм танцувала толкова дълго, дори в най-необузданите си дни. И знаех, че всички ме гледат. Не само госпожа Маршъм и господин Бот. Всички присъстващи ме зяпаха. Но бях отчаяна. Сякаш… сякаш бях полудяла. Въртях се отново и отново, танцувайки с единствения мъж, когото някога съм обичала. Всичко случило се, откакто бяхме заедно, беше като лош сън. Ах! Колко добре си спомням първия път, когато танцувах с него, в къщата на леля му на площад „Кавендиш“! Съвсем отскоро бях в Лондон и той беше като бог.
— Кора! Не мога да те слушам, когато говориш така!
— Вече знам, че той не е бог. Някои хора казват, че е дявол, но тогава ми изглеждаше като Аполон. Някога виждала ли си по-красив мъж?
— Никога не съм го виждала.
— Иска ми се да го видиш… но някой ден ще ви запозная. Не знам дали се интересуваш от това дали един мъж е красив или не.
Алис се замисли за Джон Грей, който бе най-красивият мъж, когото познаваше, но не отговори.
— Аз се интересувам… или по-скоро някога се интересувах — продължи лейди Гленкора. — Но ми се струва, че вече не мисля за такива неща. Въпреки това не виждам защо красивите мъже да не заслужават да бъдат преследвани по същия начин, както красивите жени.
— Но нима смяташ за редно момиче да преследва мъж, независимо от това дали е грозен или красив?
— Но те го правят, както знаеш. Когато го видях онази вечер, той бе все така красив. Същият полудив, полупитомен поглед в очите, като животно, което не можеш да хванеш, но което си мислиш, че ще обикнеш, ако някога успееш да заловиш. Веднага се почувствахме така, сякаш се бяхме върнали назад във времето и аз реших да не обръщам внимание на хората, които ме гледаха.
— И мислиш, че това е било редно?
— Не, не мисля. Всъщност да, мисля. Не беше редно да танцувам с него, но бе напълно в реда на нещата да не обръщам внимание на хората, които ме гледат. Това не беше тяхна работа. Какво ги засягаше с кого танцувам?
— Това са глупости, скъпа, и трябва да знаеш това. Ако видиш жена да се държи непорядъчно на обществено място, нима няма да я гледаш? И нима няма да я коментираш? Би ли могла да се спреш, дори да искаш?
— Много си строга, Алис. Да се държи непорядъчно на обществено място!
— Да, Кора. Просто описвам онова, което ми каза. Държала си се непорядъчно на обществено място.
Лейди Гленкора бе клекнала до краката на Алис, но сега се изправи, обърна гръб на своята приятелка и се приближи до огнището.
— Какво искаш да ти кажа? — попита Алис. — Как искаш да говоря с теб? Нима би предпочела да те лъжа?
— От всички неща на този свят, най-много мразя превзето моралните жени — заяви лейди Гленкора.
— Виж какво, Кора. Ако наистина смяташ, че се държа превзето заради това, че не одобрявам начина, по който си танцувала валс с господин Фицджералд, значи двете с теб се различаваме толкова много, както по отношение на думите, така и по отношение на делата, че може би ще бъде по-добре да се разделим.