— Алис, ти си най-коравосърдечното създание, живяло някога. Сърцето ти е студено като камък. Дори понякога си мисля, че нямаш сърце.
— Нямам нищо против, когато казваш подобни неща. Ще те оставя сама да прецениш дали имам сърце или не, но няма да допусна да ме наричаш превзето морална жена. Знаеш, че не си постъпила правилно, когато си се съгласила да танцуваш с онзи мъж. Какви бяха последствията? Какво ми каза самата ти преди малко? За да те спаси от този позор, господин Палисър се е отказал от най-съкровената си мечта. Трябвало е да жертва себе си, за да спаси теб. Това е истината, нали? И в същото време твърдиш, че не си направила нищо нередно.
— Не съм твърдяла такова нещо — отвърна Гленкора.
Тя се върна и отново седна на стола до прозореца, навеждайки се към Алис.
— Не казах, че не съм направила нищо нередно. Разбира се, че постъпих нередно. Толкова често постъпвам нередно, че вече не съм сигурна дали някога съм постъпвала правилно. Остави ме да ти разкажа всичко и тогава, ако искаш, можеш да си тръгнеш завинаги, защото съм твърде порочна за теб.
— Някога казвала ли съм подобно нещо, Кора?
— Но ми се струва, че ще го кажеш, когато чуеш какво сторих. Е, какво си мислиш, че направи моята старша гувернантка? Имам предвид онази от женски пол? Качи се на собствената ми карета и хукна след господин Палисър, оставяйки другата гувернантка да ме наблюдава. Аз бях в разгара на танца, но въпреки това знаех какво се случва, сякаш ги бях чула да се наговарят. Разбира се, че господин Палисър се върна за мен. Не виждам какво друго би могъл да стори, освен, може би, да ме остави на произвола на съдбата. Върна се на партито и се държа толкова благородно — като съвършен джентълмен. Разбира се, че си тръгнах с него и бях готова да му призная всичко, ако ме бе попитал. Щях да му кажа, че смятам да го напусна и нищо не би могло да ме задържи при него!
— Да го напуснеш, Кора!
— Да, и да избягам с онзи друг мъж, чието име не ми позволяваш да споменавам. Имах писмо в джоба си, в което той ме молеше да избягаме заедно. През онази вечер ме помоли още десетина пъти. Нямам представа как не се съгласих.
— Как не си се съгласила да бъдеш разорена и опозорена?
— Как не се съгласих да избягам с него… където и да било. Разбира се, че това щеше да означава пълно падение за мен. Не съм толкова глупава, че да не осъзнавам това. Нима смяташ, че не разбирам разликата между това да си нечия съпруга и това да си нечия любовница? Ако го бях направила, всички щяха да ме мразят и презират. Сама аз щях да се мразя и презирам. Щях да се чувствам ужасно, като противно чудовище сред останалите жени. Но защо не ми позволиха да се омъжа за него? Защо ме принудиха да обмислям подобни отчаяни действия? И въпреки че щях да унищожа себе си, в същото време щях да спася мъжа, който все още наричам свой съпруг. Знаеш ли какво, Алис? Аз му казах това. Казах му, че ако бях избягала с Бурго Фицджералд, той щеше да си намери нова съпруга и да си има дете от нея и…
— Казала си на съпруга си, че си обмисляла да го напуснеш?
— Да, казах му всичко. Казах му, че съм лудо влюбена в мъжа, когото всички останали на този свят смятат за нищожество.
— И той какво отговори?
— Не мога да ти кажа какво отговори. Но следващата седмица заминаваме за Баден, а после ще посетим Италия. Той изобщо не се ядоса. Рядко се ядосва, освен ако не е за някаква дреболия, като онзи път, когато хвърли пътеводителя на масата. И когато му казах, че може да си намери друга съпруга, която да му роди дете, той обви ръка около кръста ми и прошепна, че това не го измъчва толкова, колкото си въобразявам.
В този миг го обичах повече, отколкото когато и да било преди.
— Държал се е като истински ангел.
— Държа се като истински кабинетен министър и съм убедена, че по-скоро би предпочел да бъде министър, отколкото ангел. И така, вече знаеш всичко… всъщност не, има още едно нещо, което трябва да ти кажа. Когато го научиш, ще поискаш да го направиш архангел или министър-председател. Каза ми, че трябва да ме заведе в чужбина. Предложението дойде от него и когато го направи, аз онемях. След това заяви, че трябва да те поканя да дойдеш с нас. Това ме трогна повече от всичко останало. Само си помисли как щях да реагирам, ако ми бе предложил да поканя госпожа Маршъм!
— Но той не ме харесва.
— Тук грешиш, Алис. Не става въпрос за това дали те харесва или не. Той си мислеше, че може да те превърне в нещо като госпожа Маршъм и когато ти отказа, а вместо това излезе на разходка из руините, за да флиртуваш с Джефри Палисър…