— Старата история с градската мишка и селската мишка. Известно време двете мишки се отнасят с уважение една към друга и дори си правят комплименти, но после започват да казват онова, което наистина мислят и се оказва, че всяка мишка харесва своя живот повече.
Алис не каза нищо повече по въпроса и тримата седнаха около малката маса. За нея бе изумително, че той можеше да говори по този начин, да намеква за миналите им надежди и за сегашните им неволи, без трепет в гласа и без, поне доколкото можеше да прецени, чувство в сърцето.
— Алис, не мога да похваля готвачката за супата — рече баща й.
— Не й даваш достатъчно поводи да я прави, татко, защото твърде рядко ядеш тук. Освен това научих за тази вечеря в два часа днес.
— Ако една готвачка не може да приготви супа за пет часа, значи не би могла да я приготви и за една седмица.
— Надявам се, че господин Грей ще я извини — рече Алис.
— Не е ли вкусна? — попита той. — Не мога да кажа, че е, защото не искам да се преструвам, че имам мнение по въпроса. Но ако не ми бяхте казали, едва ли щях да открия нещо нередно.
— Къде вечеряш обикновено, когато си в Лондон? — попита господин Вавасор.
— В стария клуб на ъгъла на улица „Съфък“. Мисля, че това е най-старият клуб в Лондон. Не съм принадлежал към друг и не бих могъл да ги сравнявам, но едва ли има по-добър.
— Нима ви сервират по-вкусни супи от нашата? — попита Алис.
— Имате отличен готвач — рече господин Вавасор сериозно. — Един от най-добрите второкласни готвачи в Лондон. Почти го бяхме спечелили, но ни го отмъкнахте в последния момент. Познавам го много добре.
— Знаеш много повече от мен по този въпрос. Това е друго нещо, от което не разбирам. Бих предпочел да ме накарат да избера следващия министър-председател, отколкото готвач за клуб.
— Разбира се, че би предпочел — отвърна господин Вавасор. — Има поне една дузина готвачи в Лондон, които стават за тази работа, но никога няма повече от двама мъже, които биха могли да станат министър-председател. И при положение че единият напуска поста, а другият го заема, не виждам никаква трудност. Освен това в днешно време хората взимат политическите си решения сами, но очакват някой друг да им готви.
Скромната вечеря мина тихо и спокойно. Господин Вавасор се оплакваше от почти всичко, но тъй като не успя да намери недостатъци по отношение на месото и виното, Алис бе безразлична към критиките му. За нея бе важно да покаже, че може да седи на една маса с господин Грей, без миналите им взаимоотношения да й влияят. Алис чувстваше, че се справя добре с тази задача, като същевременно се правеше, че защитава готвачката. Що се отнасяше до Джон Грей, той успяваше толкова добре, че успехът му почти подразни Алис. Сякаш не му бяха нужни никакви усилия, за да го постигне. „Ако наистина може да забрави всичко, случило се между нас, още по-добре“ — каза си Алис, когато стана и се оттегли в дневната. Тя седна на дивана и заплака. Ах, нима не бе загубила всичко на този свят? Нима някога бе имало по-неразумна, по-безразсъдна и по-безсърдечна жена от нея? Бе развалила годежа им, знаейки, че го обича! Наплака се, а после отиде да се измие, за да е готова да му сервира кафе, когато се качи горе.
— Не изглежда добре — заяви Грей веднага, след като останаха сами в трапезарията.
— Прав си. Но как може да изглежда добре след всичко, което преживя? Понякога си мисля, че тя е най-неразумният човек, когото някога съм познавал. Но нямам право да говоря такива неща за собственото си дете, разбира се, и то пред теб.
— Не можеш да ми кажеш нищо лошо за нея, което да промени мнението ми. Понякога си мисля, че я познавам по-добре от баща й.
— И смяташ, че тя отново ще се върне при теб?
— Не бих стигнал толкова далече. Никой не може да каже дали раните й някога ще заздравеят. Има сърца и тела, които никога не се възстановяват след получаването на подобни рани, но има и такива, които го правят. Но ще кажа едно: ако раните й не заздравеят, това няма да се дължи на липсата на настойчивост от моя страна.
— Кълна се, Грей, че не знам как да ти се отблагодаря. Наистина не знам.
— Не смятам, че имаш причина да ми бъдеш благодарен.
— Разбира се, че не смяташ. Знам това много добре. И при нормални обстоятелства никой баща не би си помислил да благодари на един мъж за това, че иска да се ожени за дъщеря му. Но при нея нещата се развиха по начин, който… Бога ми, не се чувствам като нормален баща. Знаеш, че нямам нищо против да споделям тези неща с теб. Бордото не е много добро, но защо не си налееш втора чаша?