— Благодаря ти, ще го направя. Тъкмо щях да кажа, че виното ми харесва.
— Не е нищо особено. Какъв е смисълът да държа хубаво вино тук, когато няма кой да го пие? Но да се върнем на Алис. Разбира се, че всички тези неща ми се отразиха. Чувствам се отговорен за нея, но какво бих могъл да направя? Тя определя собственото си бъдеще и нямам право да й се меся. Когато ми каза, че възнамерява да се ожени за онзи долен злодей, моя племенник, какво можех да направя?
— Това вече е в миналото и няма смисъл да го обсъждаме.
— Много мило от твоя страна, че казваш това. Наистина. Струва ми се, че Алис е добро момиче. Вярвам го въпреки всичко.
— Не се съмнявам, че е добро момиче, както се изрази. Изобщо не се съмнявам. Това, което ми причини, по никакъв начин не променя този факт. Струва ми се, че ти не осъзнаваш, че тя се ръководи от съвестта си във всичките си действия.
— От съвестта си! — възкликна гневно баща й. — Мразя нейната съвест. Предпочитам съвестта, която кара момичетата да спазват обещанията си, а не съвестта, която ги кара да опозоряват своите близки.
— Аз няма да се считам за опозорен, ако се съгласи да ми стане жена — отвърна тихо Грей. — Истината е, че тя през цялото време се опитва да постъпи правилно, мислейки за щастието на други хора, вместо за своето.
— Не е мислела за моето — отбеляза сухо господин Вавасор.
— Няма да се поколебая да й поверя своето, ако ме остави да го направя. Но раните й са дълбоки и трябва време, за да зараснат.
— И междувременно какво ще правим, когато ни съобщи, че господин Джордж Вавасор се нуждае от нова сума? Две хиляди лири на всеки четири месеца е тежко бреме!
— Да се надяваме, че се е заситил.
— Да се е заситил? Подобни мъже нямат засищане!
— Тогава да се надяваме, че тя смята, че му е дала достатъчно. Хайде, не е ли време да се качваме горе?
— Да, разбира се. Ще дойда с теб. Алис ще реши, че съм намислил нещо, ако ви оставя сами.
От всичко това става ясно, че бащата и бившият годеник на Алис все още работеха заедно. Господин Вавасор с неохота бе прибягнал до това да говори по този начин за дъщеря си с Джон Грей, тъй като обстоятелствата го бяха накарали да загърби родителската тактичност. Бе се видял принуден да признае на мъжа, когото искаше за зет, че го иска за зет и да изостави онази дискретна резервираност, с която един баща обикновено говори за дъщеря си. Сега между двамата мъже нямаше тайни.
— Наистина ли заминаваш утре? — попита Грей, застанал съвсем близо до масичката за ръкоделия на Алис.
Господин Вавасор го бе последвал в дневната, но се бе настанил в креслото от другата страна на огнището. Господин Грей не шепнеше, но все пак говореше по начин, който ясно показваше, че не иска да го чуват в другия край на стаята.
— Заминавам за Уестморланд утре. Иначе пътуването до континента е насрочено за края на следващата седмица.
— Но няма да се връщаш тук между двете пътувания?
— Не, няма да се връщам на улица „Кралица Ан“.
— И ще отсъстваш няколко месеца?
— Господин Палисър е планирал да се върнем следващия Великден. Така е казал на лейди Гленкора. Самата аз не съм говорила с него, откакто се съгласих да ги придружа.
— Какво ще кажеш, ако ме срещнеш някъде по време на своите странствания?
Той съвсем непринудено се бе настанил на дивана до нея — не толкова близо, че да я накара да се измести, но достатъчно близо, за да запази интимния характер на разговора.
— Това не ми се струва много вероятно — отвърна Алис, чудейки се какво да каже.
— Според мен е много вероятно. Самият аз мразя изненадите. Не бих могъл да тръгна след теб, без ти да знаеш това. Ще замина в чужбина, но чак наесен, след края на летните жеги. И ще се опитам да те намеря.
— Да ме намерите, господин Грей!
Гласът й трепна, въпреки усилията й да запази самообладание. Вече бе твърде късно, въпреки че би дала всичко, ако можеше да върне последните си думи обратно.
— Не мисля, че това би било справедливо.
— Не мисля, че би било несправедливо, ако съм те предупредил, че идвам. Не смятам да се натрапвам ненадейно. Нито на теб, нито на твоите приятели.
— Не мислех за тях. Те с удоволствие ще се запознаят с вас, разбира се.
— Но ти, разбира се, няма да се зарадваш да ме видиш? Това имаш предвид, нали?