— Но ръженът и машата не са особено щастливи, лельо.
— Животът им не е толкова неприятен, колкото хората си мислят, скъпа моя. Мъжете и жените не са бучки захар. Не се разтапят, защото водата е прекалено топла. Ако реша да приема предложението на Белфийлд… и ми се струва, че наистина ще го направя… но ако приема предложението му, той ще ми създава много неприятности. Сигурна съм в това. Постоянно ще ми иска пари и разбира се, че ще му давам повече, отколкото трябва. Не съм нито Соломон, нито Савската царица. Аз съм просто една жена. Той ще прекалява с пурите и може би ще пие твърде много бренди с вода. И може би ще се кокори на момичетата, или поне на онези от тях, които са достатъчно глупави, за да му позволяват.
— Бога ми, лельо! Ако имах такова лошо мнение за някой човек, никога не бих се омъжила за него… особено след като каза, че не го обичаш.
— Що се отнася до любовта, мила моя, тя отдавна си отиде!
Госпожа Гринаул попи очи с кърпичката си.
— Някои жени могат да обичат два пъти, но аз не съм от тях. Искаше ми се да бях — как ми се искаше!
Тези последни думи бяха изречени със скръбен и жален тон, който, обаче, изчезна точно толкова бързо, колкото се бе появил.
— Но, скъпа моя, бракът е нещо много удобно. Капитанът ще си позволява някои волности, но съм сигурна, че ще мога да го озаптявам. Не че ще му забраня да пуши и да пие бренди с вода, разбира се. Защо един мъж да не запали пура и да не изпие чаша бренди, стига да не прекалява? Уважавам мъжете, които умеят да се наслаждават на живота.
Тук тонът й отново се промени и тя заговори с неочаквана нежност за отсъстващия си ухажор:
— И той е много привързан към мен. Наистина смятам така.
— Господин Чийзакър също е много привързан към теб.
— Клетият Чийзи! Струва ми се, че наистина беше привързан към мен, въпреки че не спираше да говори за пари. Знаеш, че не обичам да критикувам хората, но в него нямаше никаква поезия. Чувствам, че мога да споделя това с теб, щом вече си решила да не приемеш предложението му.
— Твърдо решила, лельо.
— Завещанието на дядо ти промени много неща. Но както казах, обичам в тях да има малко романтика — деликатен мирис на канари и долини, така да се каже. Знам, че не означава много. Бих го сравнила с изкуствено цвете — нещо шарено, което разсейва еднообразието, но нищо повече. Разбира се, че имаш нужда от хляб и масло. Канарите и долините не означават нищо без тях. Но ако имаш достатъчно хляб и масло, пиршеството е гарантирано. Благодарение на клетия Гринаул…
Тя отново попи очите си.
— Благодарение на клетия Гринаул, винаги ще имам какво да сложа на масата си. И разбира се, че няма да му дам парите си. Имам предвид капитан Белфийлд. Не съм вчерашна, мила моя. Но какво значение има това? Имам достатъчно пари и за двама ни. За какво са парите, ако не за да ги харчиш?
— И наистина си решила да приемеш предложението му, лельо? И да плащаш на перачката му? Помниш ли какво ми каза, когато ни запозна?
— О, да, помня. Но щом той не може да й плаща, защо да не й плащам аз? Да, мисля, че ще го взема за съпруг. Но само ако ми позволи да го направя така, както искам. Просяците не могат да избират, мила моя.
По този начин лелята и нейната племенница се сближиха още повече и госпожа Гринаул прошепна в ухото на Кейт, че според нея капитан Белфийлд може да измине пътя до Уестморланд, за да я види.
— Не виждам нищо лошо в това да му предложим легло, нали? — попита госпожа Гринаул. — Виждаш ли, странноприемницата в Шап е прекалено далече за сутрешни визити.
Кейт трябваше да се съгласи, въпреки че идеята да приеме капитан Белфийлд в дома си не й харесваше особено.
— Той може изобщо да не дойде — продължи вдовицата. — Не виждам как би могъл да си позволи подобно дълго пътуване, особено след като се скара с господин Чийзакър.
— Ако трябва да посети „Вавасор Хол“, да го направи след заминаването на Алис — каза Кейт. Това бе единственото й желание по въпроса и реши да го сподели с леля си. Но изглежда, и то нямаше как да бъде изпълнено.
— Нямам представа къде е, мила моя. И не бих могла да му пиша. Никога през живота си не съм го правила и не смятам да започна сега.
Госпожа Гринаул увери племенницата си, че не бе канила капитан Белфийлд във „Вавасор Хол“, но Кейт не можеше да не се усъмни в истинността на това твърдение.
Алис пристигна и в продължение на няколко дни трите дами си прекарваха много добре заедно. Ръката на Кейт все още бе превързана през рамото, но въпреки това тя излизаше на дълги разходки, противно на лекарските препоръки. Разбира се, че двете с Алис се катереха нагоре по планината. Всъщност всички пътеки от „Вавасор Хол“ водеха нагоре в планината, освен онази, слизаща до Шап. Но те веднага поеха към Бийкън Хил, сякаш се бяха наговорили предварително. Не си задаваха въпроси относно маршрута и въпреки че не стигнаха до скалата, от която бяха съзерцавали Хоус Уотър, минаха покрай мястото, където Кейт бе счупила ръката си.