Двете мълчаха по пътя обратно, слизайки надолу по хълма, като само веднъж или два пъти Кейт повтори, че най-вероятно никога повече няма да види брат си.
— Не знам какво ще се случи с него сега — рече тя в отговор на въпросите на братовчедка си, — но докато го гледах как се отдалечава, аз си казах, че никога повече няма да го видя.
— Най-обикновено предчувствие — отвърна Алис.
— Точно така и предчувствията не означават нищо, разбира се — каза Кейт.
Продължиха надолу по пътеката към къщата без повече да обсъждат тази тема. Но когато излязоха от гората и стъпиха на чакълената пътека, водеща до входната врата, двете се заковаха на място. Пред тях стоеше мъж с пура в уста, който размахваше малък бастун и оглеждаше дърветата. Носеше наперена сламена шапка на главата си, красиво сако с месингови копчета и бели панталони. Вече бе средата на май, но лятото не идваше толкова рано в Уестморланд и беше очевидно, че му е студено и неудобно. Той се оглеждаше, но още не бе видял двете момичета, спрели в началото на пътеката.
— Кой е този? — прошепна Алис.
— Капитан Белфийлд — отвърна Кейт с нещо, което звучеше като изумление в гласа.
— Какво! Капитанът на леля Гринаул?
— Да, капитанът на леля Гринаул. Опасявах се, че това може да се случи. Какво, по дяволите, ще правим с него? Погледни го. Това ли леля Гринаул нарича „деликатен мирис на скали и долини“?
Капитанът започна да се движи, но само за да стопли премръзналите си крайници. Беше изпушил пурата си и се втренчи в нея с очевидно съжаление. Когато я хвърли в храстите, очите му най-накрая попаднаха на двете дами. Тогава той възкликна изненадано. Веднага се приближи, размахвайки сламената си шапчица в ръка, и ги поздрави.
— Госпожице Вавасор, за мен е огромно удоволствие — рече той. — А вие сте госпожица Алис Вавасор, предполагам? Моята скъпа приятелка госпожа Гринаул ме натовари със задачата да изляза и да ви намеря, но дърветата ми се сториха толкова тъмни, че не посмях да навляза сред тях. И ако го бях направил, нямаше да ви намеря, разбира се.
Кейт протегна ръка и представи братовчедка си на капитана. Той отново размаха малката си сламена шапчица, като отчаяно се опитваше да си придаде вид, че се чувства като у дома си. Провали се, разбира се, и това бе очевидно. Това не бе онзи Белфийлд, който бе сразил господин Чийзакър в битката за Ярмът, въпреки че носеше същото сако и същата жилетка и несъмнено изпитваше задоволство от факта, че финансовото му бъдеще е било осигурено. Но капитанът се чувстваше неспокоен. Бе проявил достатъчно смелост, за да последва своята възлюбена до Уестморланд, но не се чувстваше в свои води тук. Кейт незабавно прозря този факт и реши по никакъв начин да не му помага. След задължителната размяна на любезности, тя изрази изненадата си, че го вижда толкова на север.
— Самият аз съм малко изненадан — отвърна той. — О, да! Кълна се, че е така! Но нямах нищо за правене в Норич, буквално нищо, а пък леля ви толкова често ми е описвала красотите на това място…
Той махна с ръка, обхващайки старата къща и тъмните дървета.
— … че реших да си позволя едно кратко посещение. Не съм искал да се натрапвам по отношение на леглото, госпожице Вавасор. Уверявам ви в това. Но госпожа Гринаул учтиво ми предложи…
— Мястото е толкова отдалечено, капитан Белфийлд, че предлагаме легло на всеки посетител.
— Не съм смятал да се осланям на това, госпожице, наистина не съм!
Клетият капитан Белфийлд изглеждаше развълнуван и смутен едновременно.
— Но истината е, че сложих сандъка с дрехите си в двуколката, която ме докара дотук, без да знам къде ще мога да си намеря подслон.
— Няма да ви пращаме никъде другаде — увери го Кейт.
— Госпожа Гринаул е много мила. Наистина съм трогнат. Покани ме да остана чак до събота!
Кейт прехапа устни от гняв. Това бе нейната къща, а не къщата на леля й! Но после си спомни колко мило се бе държала вдовицата в Норич и Ярмът и позволи на чувството да отмине.
— Добре дошъл сте, капитане — отвърна тя. — Но тук сме три жени и се опасявам, че бързо ще ви доскучае.
— О, в никакъв случай! Да ми доскучае с вас? Това би било невъзможно!
— И как е вашият приятел господин Чийзакър?