— Ами… много добре, благодаря. Всъщност отдавна не сме се виждали. Двамата с него имахме леко спречкване, както знаете.
— Не знаех, капитан Белфийлд.
— Така ли? Мислех, че сте чула. Той смяташе, че съм прекалено настоятелен! Ха-ха-ха-ха! Просто се шегувам, дами!
Двете влязоха в къщата и капитанът ги последва. Госпожа Гринаул не бе в нито една от двете всекидневни, където обикновено прекарваше времето си. Всъщност пристигането на капитан Белфийлд бе променило и нейните планове, въпреки че го бе очаквала. Вдовицата се бе оттеглила в стаята си, защото искаше да говори с Кейт насаме, преди да го направи в присъствието на своя ухажор.
— Предполагам, че вече сте говорили с леля ми? — рече Кейт.
— О, да. Видяхме се и тя предложи да изляза и да се опитам да ви намеря. И наистина ви намерих, въпреки че не ми се наложи да навлизам сред дърветата.
— Видяхте ли стаята си?
— О, да. Тя бе достатъчно мила, за да ми я покаже. Прекрасна е, много ви благодаря. С гледка към предния двор и всичко останало.
Клетникът несъмнено мислеше за окаяната си стаичка в Ойлимид.
— Няма да стоя дълго, госпожице Вавасор. Само една нощ, най-много две. Но много исках да видя леля ви… както и вас, разбира се.
— Всички знаем, че се интересувате най-вече от леля ми, капитане.
На лицето му цъфна глупава хлапашка усмивка, като на младо момиче, чуло името на първия си ухажор. Изглеждаше едновременно доволен и засрамен от себе си. Започна да разглежда вещите на масата, нервно пристъпвайки от крак на крак. Може би си бе спомнил, че бе изхарчил всичките си пари на идване и не му бе останало нищо за обратния път до Норич. Двете момичета го оставиха сам и се качиха в стаите си.
— Веднага ще говоря с леля — обяви Кейт. — Трябва да решим какво да правим.
— Предполагам, че възнамерява да се омъжи за него?
— О, да, и колкото по-скоро го направи, толкова по-добре. Знаех, че ще дойде, но се надявах ти вече да си си тръгнала. Срам ме е, че ти се наложи да видиш това.
Кейт смело почука на вратата на леля си и бе приета с престорена усмивка.
— Чаках те — обяви госпожа Гринаул.
— Ето ме, лельо. И което е по-важно, ето го и капитан Белфийлд в дневната.
— Глупав мъж! Казах му да не се връща, докато не стане време за вечеря. Чудя се дали да не го отпратя в Шап. Наистина се чудя.
— Не прави това, лельо. Би било негостоприемно.
— Но е такъв простак! Надявам се, че не ме обвиняваш, скъпа?
— Но ти наистина смяташ да се омъжиш за него… нали, лельо?
— Да, Кейт, наистина смятам да го направя. Защо не? Водя доста самотен живот и имам нужда от човек до себе си. Кълна се, че той не е толкова лош.
— Не казвам нищо против него. Просто в такъв случай едва ли би могла да го изпъдиш от къщата.
— Нима смяташ, че не бих могла? Ще го направя, без да ми мигне окото. Ще го направя още сега, ако искаш.
— Канарите и долините не биха ти позволили, лельо.
— Лесно ти е да ми се подиграваш, мила моя. Ако подигравките чупеха кости, нямаше да имам здраво място по себе си. Можех да избера Чийзакър, ако бях пожелала. Той е заможен мъж и щеше да ми купи карета. Но именно канарите и долините ме спряха… както и желанието да помогна на един клетник, който си няма никого на този свят.
Докато говореше, госпожа Гринаул вдигна кърпичката си и избърса една сълза. При нея сълзите рукваха без покана, но в този случай Кейт почти бе впечатлена от тях.
— Надявам се да си щастлива с него, лельо. Наистина е така.
— Ако ме направи нещастна, ще си изпати — отвърна госпожа Гринаул.
Сълзите бяха секнали и тя поклати глава, когато изрече тази закана. И никой не би могъл да се усъмни, че говореше напълно сериозно.
Не се чувстваха много удобно на вечеря. Може би мрачната атмосфера и близостта на тъмните борове бяха потиснали капитана или пък мисълта за славните богатства, които го очакваха, го бе накарала да се вглъби в себе си. Бе свалил сакото с месинговите копчета и се бе облякъл много тържествено. Както по време на вечерята, така и след нея, той излъчваше прекрасна трезвеност и изобщо не приличаше на капитана, произнесъл онази реч на пикника на госпожа Гринаул. Когато го оставиха сам след вечерята, той изпи само две чаши от портвайна на стария земевладелец, преди да се насочи към градината, където бяха дамите. А когато Кейт му предложи да запали пура, капитанът категорично отказа.