На следващата сутрин госпожа Гринаул бе възвърнала самообладанието си, но Белфийлд все още изглеждаше дълбоко смутен. Той бе осъзнал, че усилията му да си намери съпруга, се бяха увенчали с успех, но нямаше представа какво следваше оттук нататък и просто не знаеше как да се държи във „Вавасор Хол“. След закуска започна да крачи неспокойно из салона, неспособен да измисли план за бягство, и почти изпадна в паника, когато вдовицата го попита какво смята да прави до вечерта.
— Предполагам, че ще изляза на разходка — отвърна той. — Може би двете млади дами…
— Ако имате предвид племенничките ми — прекъсна го госпожа Гринаул, — опасявам се, че ще бъдат заети. Но може би аз не съм прекалено стара, за да изляза на разходка с вас…
Капитанът побърза да я увери, че според него е на идеалната възраст за разходки, след което опита да се извини за нескопосания начин, по който се бе изразил. Когато чуха това, трите жени прихнаха.
— Не се тревожете, капитане — рече госпожа Гринаул. — Въпреки това ще излезем на разходка, без да се съобразяваме с двете момичета. Хайде, елате.
Тръгнаха, но не нагоре към планината, както Кейт обикновено правеше, а надолу по пътеката, водеща до Шап, крачейки бавно и спокойно, както подобаваше на годините им. Капитанът учтиво отвори старата порта за вдовицата и след това внимателно я затвори, като не й позволи да изскърца, както би направил в Ярмът. После застана до нея и й предложи ръката си. Госпожа Гринаул отказа и известно време крачеха в мълчание. Какво можеше да й каже? Бе постигнал целта си и тя щеше да се омъжи за него. Какво следваше сега?
— Е, капитан Белфийлд — рече тя.
Вървяха много бавно и той косеше плевелите, растящи покрай пътя, с бастуна си. По гласа й позна, че предстоеше нещо много важно, така че остави плевелите и се приближи още по-близо.
— Е, капитан Белфийлд. Предполагам, че съм прекалено добра за вас.
— Арабела, ще ме направите най-щастливия мъж на света.
— Това е вятър и мъгла — отвърна тя. Бе възнамерявала да каже „скали и долини“, но той нямаше да я разбере.
— Кълна се, че е така.
— Надявам се, че ще ви направя порядъчен.
— О, да, несъмнено. Това е моето намерение.
— Радвам се, че това е вашето намерение. Разбира се, самата аз ще стана за смях.
— Не, не. Не казвайте това.
— Ако не го кажа, всичките ми приятели ще го кажат вместо мен. Имате късмет, че не се интересувам от мнението на други хора.
— Наистина съм късметлия. Знам това. Осъзнах го в мига, в който се запознах с вас. Но тогава мислех единствено за красотата ви, разбира се.
— Капитан Белфийлд!
— Кълна се, че е така. Хайде, Арабела. Ще бъдем мъж и жена. Можете да се отпуснете малко.
Той се приближи съвсем близо до нея. Бе възвърнал част от старата си самоувереност, но тя не му позволи дори да я прегърне през кръста.
— На пътя! — възкликна вдовицата. — Как можете да бъдете толкова нагъл… и толкова глупав?
— Защо не? Защо не го направите поне веднъж…
— Капитан Белфийлд, не ви поканих тук, за да вършите глупости, а за да говорим по работа. Ако ще бъдем мъж и жена, както се изразихте, трябва да уточним някои неща. Опасявам се, че личното ви състояние не е голямо?
— Ами… не, никак не е голямо, госпожо Гринаул.
— Притежавате ли нещо?
Капитанът се поколеба и започна да рови в земята с върха на бастуна си.
— Хайде, капитан Белфийлд. Кажете ми истината. Между нас не бива да има тайни.
Той продължаваше да се колебае и да не отговаря.
— Предполагам, че имате някакво препитание? — рече вдовицата.
Малко по малко капитанът разказа своята история. Имал омъжена сестра, която му пращала по една гвинея на седмица. Това било всичко. Бил принуден да напусне армията, защото не можел да живее с лейтенантската заплата, която му давали. Изхарчил всичките си спестявания, за да покрие дълговете си, но сега отново бил задлъжнял. Дължал деветдесет лири на Чийзакър, трийсет и две лири на един шивач от Ярмът и седемнадесет лири на хазяина си в Норич. В момента имал по-малко от трийсет шилинга в джоба си. Шивачът от Ярмът му дал три лири назаем, за да стигне до Уестморланд и може би да плати дълговете си, като си вземе богата жена.
Госпожа Гринаул измъкна много информация от него по време на този кръстосан разпит и когато прецени, че е научила достатъчно, може би не цялата истина, но поне част от нея, тя му прости всички прегрешения.