— Не съм сигурна дали можем да ви поканим — рече госпожа Гринаул. — Имаме други гости и къщата е пълна.
— Не съм от хората, които се натрапват, когато знаят, че не са добре дошли. Можете да бъдете сигурна в това. Ако не мога да получа вечеря с любов, ще я получа с пари. Не всеки може да каже това. Чудя се кога ще ми върнете парите, които ми дължите, лейтенант Белфийлд?
Въпреки всичко вдовицата успя да ги помири, преди да стигнат „Вавасор Хол“. Двамата дори стиснаха ръцете си и агнето Чийзакър се съгласи да си легне с вълка Белфийлд. Малко по-късно Чийзакър успя да прошепне в ухото на вдовицата истинската причина да дойде в Уестморланд. Направи го така, че Белфийлд да не го чуе. Когато госпожа Гринаул разбра, че Чийзакър има нещо да й казва, тя не се поколеба да отпрати своя избраник.
— Няма да ме зарежете за друг, нали, госпожо Гринаул? — прошепна Белфийлд в ухото й, преди да тръгне.
Тя само му се намръщи и го помоли да побърза. И така, госпожа Гринаул започна тази разходка в компанията на единия си ухажор и я завърши в компанията на другия.
Белфийлд, който бе изпратен в имението, завари Алис и Кейт да изучават новопристигналата пътна чанта.
— Той го познава — рече момчето, докарало чантата, и посочи капитана.
— Принадлежи на нашия стар приятел господин Чийзакър — обяви Белфийлд, гледайки към Кейт.
— Нима и той е дошъл? — попита тя.
Капитанът сви рамене и призна, че това бе така.
— Не че ще постигне нещо, разбира се — добави той. — Клетият Чийзи нямаше никакъв шанс в това отношение.
— Не ухае достатъчно на канарите и долините, така ли, капитан Белфийлд? — попита Кейт.
Капитанът нямаше представа за какво говореше тя, въпреки че имаше хора, които го считаха за канара, както и такива, които го смятаха за долина.
Междувременно Чийзакър разказваше своята история. Първо бе попитал, с жален тон, дали наистина трябваше да изостави всичките си надежди.
— Няма да злословя по адрес на капитана, ако въпросът е решен — рече той. — Не съм завистлив мъж.
— Въпросът е решен — отвърна госпожа Гринаул.
Все пак господин Чийзакър не се сдържа и отново намекна, че Ойлимид е разкошно имение, а Белфийлд не притежава и сламен матрак, на който да спи. В отговор госпожа Гринаул посочи, че именно затова някой трябва да му осигури матрак, на който да спи.
— Ако гледате на нещата по този начин, разбира се — отвърна Чийзакър.
Госпожа Гринаул потвърди, че гледа на нещата по този начин.
— Тогава няма повече да настоявам — отвърна Чийзакър. — Що се отнася до сумата, която ми дължи, предполагам, че ще му дам още малко време, за да ми я върне.
Госпожа Гринаул го увери, че парите ще му бъдат върнати веднага след венчавката. Дори му предложи да му ги плати сега, ако има належаща нужда от тях. Той отвърна, почти с презрение, че никога не е имал належаща нужда от пари.
— Просто искам да си получа своето — нищо друго.
След това господин Чийзакър се опита да смени темата, но това не се оказа толкова лесно, колкото си бе представял. Трябва да признаем, че самата тема бе доста деликатна и той не бе сигурен как да започне. След като не можеше да се ожени за госпожа Гринаул, бе решил да се задоволи с нейната племенница Кейт. Това бе темата, която се опитваше да подхване. Несъмнено до него бяха достигнали слухове за условията на завещанието на стария земевладелец и вече бе склонен да приеме помощта, която госпожа Гринаул му бе предложила по този въпрос. Съзнаваше, че му бе време да се ожени. Бе споделил с много от приятелите си в Норфък, че Кейт Вавасор се бе хвърлила в краката му и най-вероятно го вярваше. В отговор на любовните му речи, предназначени за самата нея, вдовицата бе изтъквала достойнствата на своята племенница. Дори му беше казала, че от нея би излязла прекрасна съпруга. Истината бе, че господин Чийзакър бе дошъл в Уестморланд с две стрели в колчана си и това бе втората.
— Съзнавате, че самата вие вкарахте тази идея в главата ми, нали? — рече той.
— Но нещата се промениха много оттогава — отвърна вдовицата.
— Как са се променили? Аз не съм се променил. Ойлимид не се е променил и неговият собственик продължава да не дължи нито шилинг на никого. Как са се променили нещата?
— Племенницата ми наследи това имение.
— И защо това да променя нещата? О, госпожо Гринаул! Не съм очаквал да чуя такива користолюбиви думи от вас! Наследила е това имение! И нима това ще я накара да изостави своя любим?