— И кой е Сатир?
— Твоето сърце трябва да реши. Знаеш какво иска моето. Но, Алис, ако мислех, че господин Грей е твоят Хиперион… ако мислех, че след като се омъжиш за него, ще започнеш да го боготвориш с онази идолопоклонническа любов, която прави всяко омъжено момиче гордо и щастливо, нямаше дори да си помисля да се опитвам да те спра.
Алис не отговори и Кейт не продължи да настоява. Алис чувстваше, че мълчанието й я осъжда, но въпреки това мълчеше. Бе възнамерявала да се сражава смело и да докаже превъзходството на сегашното си положение като годеница на господин Грей, но имаше чувството, че се е провалила. Имаше чувството, че по някакъв начин бе признала, че се разкайва за този годеж и че думите, с които се бе защитила, нямаше да задоволят господин Грей, ако ги бе чул, и щяха да го накарат да отмени годежа им, вместо да го зарадват. Но тя нямаше какво друго да каже. Можеше да направи нещо. Можеше час по-скоро да се прибере вкъщи и да го помоли да избере дата за сватбата им. След това нейната братовчедка щеше да престане да я измъчва.
Стана един часа, преди двете момичета да започнат приготовленията за ранното си заминаване, и когато най-накрая приключиха със събирането на багажа, Алис изглеждаше изтощена до смърт.
— Ако си прекалено изморена, скъпа, можем да го отложим — рече Кейт.
— За нищо на света — отвърна Алис.
— Бихме могли да го направим — продължи Кейт. — Ще почукам на вратата на Джордж и ще му кажа. Нищо не би го зарадвало повече.
Но Алис не се съгласи.
Минаваше два, когато най-накрая си легнаха, но точно в шест бяха на гарата.
— Не ми говорете — каза Джордж, когато ги срещна в коридора пред стаята си. — Само ще се прозявам в лицата ви.
Въпреки това не закъсняха и тъй като бяха в чужбина, това означаваше, че трябваше да бъдат на гарата половин час преди тръгването на влака. Заминаха за Страсбург и няма какво повече да бъде казано за пътешествието им. Трябваха им два дни и две нощи, за да изминат пътя от Базел до Лондон. През цялото това време нито Джордж, нито Кейт споменаха годежа на Алис, терасата на хотела или моста над реката.
Седма глава
Леля Гринаул
Кейт Вавасор остана само три дни в Лондон, преди да замине за Ярмът и през тези три дни не прекара почти никакво време със своята братовчедка.
— През следващите шест седмици й принадлежа телом и духом — рече тя на Алис, когато дойде на улица „Кралица Ан“, сутринта след пристигането на леля й. — И тя е взискателна по начин, който дори не мога да ти опиша. Не се изненадвай, ако не успея дори да ти пиша. Тази сутрин едва успях да й се измъкна. Качи се горе, за да премери новите си траурни дрехи за морето и веднага се възползвах, за да избягам.
Тя нито веднъж не спомена брат си през тези три дни, а самият Джордж сякаш бе потънал вдън земя. По-късно стана ясно, че бе заминал за Шотландия и бе прекарал цяла седмица сред белите яребици. Поне така той обясни отсъствието си, но приятелите на Джордж Вавасор знаеха, че дейностите му рядко се обсъждаха така открито, както дейностите на другите мъже.
Може би ще бъде удачно да кажа няколко думи за госпожа Гринаул, преди да заминем с нея за Ярмът. Тя бе единствената дъщеря и най-малкото дете на стария земевладелец от Вавасор Хол. Беше само десет години по-млада от брат си Джон, но съм склонен да мисля, че почти имаше извинение да твърди, че разликата между тях не се изразява единствено в години, съдейки по свежото й излъчване и младежкия й външен вид. Определено не изглеждаше на четиресет, а и кой би очаквал от една жена да обяви, че е по-млада, отколкото изглежда? В съвсем ранна възраст тя била взета от къщата на баща си и отгледана от роднини в един от големите градове в Северна Англия. Сигурно е, че младостта й не е била особено успешна. Била красавица, но не се наслаждавала на привилегиите, които обикновено се полагат на хората с такава репутация. На трийсет и четири все още била неомъжена. Освен това имала лошата слава на кокетка и се опасявам, че в историите, разказвани за нея, имало достатъчно истина, за да бъде тази репутация до голяма степен оправдана. Това било много тъжно, тъй като Арабела Вавасор не била никак заможна, а освен това била в обтегнати отношения с братята и баща си, тъй като имала навика да не се вслушва в съветите им. Мъжете от рода Вавасор често си мислели за нея с притеснение, но после до тях достигнала новината, че Арабела щяла да се жени за старец.