Госпожа Гринаул се опита да му обясни, че едва ли някой би могъл да обвини племенницата й в това, че е изоставила своя любим, след което се престори на възмутена, когато той се опита да защити правата си.
— Но скъпи господин Чийзакър, тя нито веднъж не е показвала интерес към вас.
— Но вие постоянно ме уверявахте, че мога да я взема за жена, когато поискам.
— А сега ви казвам, че не можете. Няма смисъл да отивате в къщата и да й предлагате, защото ще получите отговор, който няма да ви хареса. Вижте какво, господин Чийзакър. Искате да се ожените и съм съгласна, че ви е време да го направите. Какво ще кажете за моята скъпа приятелка Чарли Феърстерс? Едва ли бихте могли да си намерите по-подходяща съпруга от Чарли.
— Чарли Феърстерс! — възкликна Чийзакър и се намръщи отвратено. — Но тя няма нито цент! Не притежава нищо на този свят! Мъжът, който се ожени за нея, ще трябва да й купи сватбената рокля!
— Кой е користолюбив сега, господин Чийзакър? Приберете се вкъщи и помислете над това. Ако се ожените за Чарли, ще дойда на сватбата ви. И няма да ви е срам от облеклото й. Ще се погрижа за това.
Вече бяха близо до портата и Чийзакър се поколеба, преди да влезе.
— Мислите ли, че все пак имам някакъв шанс? — попита той.
— Знам, че нямате. Никога не съм я чувала да ви споменава.
— Може би си е намерила друг щастливец?
— Не мога да ви кажа нищо по този въпрос, но съм сигурна, че няма да вземе вас. Аз харесвам фермерството, както знаете, но тя не го харесва.
— Мога да се откажа от това — отвърна веднага той. — Поне за известно време.
— Не, не, не. Няма да има никакво значение. Повярвайте ми, приятелю. Тя не се интересува.
Той продължаваше да се колебае с ръка на портата.
— Тогава не виждам смисъл да влизам — рече накрая.
Вдовицата не отговори.
— Имам своята гордост и не ходя на места, където не съм желан — продължи господин Чийзакър.
— Със сигурност не бих могла да ви кажа, че сте желан в тази светлина, господин Чийзакър.
— Тогава ще си ходя. Може би ще бъдете така добра да кажете на момчето с двуколката да тръгне след мен? Пътуването дотук и обратно ще ми струва шест лири и десет пенса. Белфийлд изхарчи по-малко, разбира се. Пътува втора класа. Чух за него на идване.
— Разходите нямат значение за вас, господин Чийзакър.
Той се съгласи с това и си тръгна, но не преди да се сбогува с вдовицата, предлагайки й ръката си. Отначало в жеста имаше нотка на наранено достойнство, но постепенно тя се превърна в смирено примирение. Преди да тръгне, той я покани да доведе капитана в Ойлимид, след като двамата се оженят, и й заръча да предаде на госпожица Вавасор, че с удоволствие ще я приеме в дома си.
— И господин Чийзакър — рече вдовицата, когато той пое надолу по пътя към Шап, — не забравяйте скъпата Чарли Феърстерс.
Всички стояха пред входната врата на къщата, когато госпожа Гринаул се появи — Алис, Кейт, капитан Белфийлд, момчето от Шап, пощенският кон и двуколката.
— Къде е той? — попита Кейт с притихнал глас и всички присъстващи почувстваха важността на въпроса.
— Отиде си — отвърна вдовицата.
Белфийлд изпита такова облекчение, че не успя да се сдържи и хвърли малката си сламена шапчица във въздуха. Задоволството на Кейт бе почти толкова очевидно.
— Много се радвам — рече тя. — Какво щяхме да правим с него, за Бога?
— Никога преди не съм била по-разочарована — заяви Алис. — Толкова много съм слушала за господин Чийзакър, а никога не съм го виждала.
Кейт й предложи да се качи в двуколката и да тръгне след него.
— Нима си е заминал? — попита момчето. Изражението му се изопна, когато осъзна какво означаваше това. Но после младежката му предприемчивост надделя. Той повдигна пътната чанта и кимна доволно, когато установи, че не бе пълна с камъни.
— Тръгвай след него, младежо — заръча му госпожа Гринаул. — Ще го настигнеш на пътя за Шап.
— Предай му много поздрави — рече капитанът в задоволството си. — Кажи му, че се надявам репичките му да станат много добре тази година.
Тези думи развеселиха присъстващите и помогнаха на капитан Белфийлд най-накрая да се почувства в свои води. Той бе успял да разведри атмосферата и това бе оценено от всички. Отсъствието на подобни забавни епизоди винаги се усеща, когато компанията е малка и случайно събрана. Тогава е необходимо нещо, което да свърже хората, а няма по-добра и приятна свръзка от хумора. И малко по-късно, когато му се наложи да прекара четвърт час насаме с Алис, капитанът имаше какво да си приказва с нея.