— Не можех да спра. Тя обожава да танцува валс.
— О, точно така. Обвини нея. Като истински мъж!
— Виж какво, лельо, не смятам да стоя тук и да те слушам как ме обиждаш. Нима трябваше да я грабна в ръце и да избягам с нея през тълпата?
— Кой иска да бягаш с нея?
— Предполагам, че ти.
— Не е така.
— Тогава аз.
— Ти! Не ти стиска да го направиш! Не ти стиска да направиш каквото и да било. Приличаш на малко дете, което намира някаква играчка и се забавлява с нея, но после му писва и я забравя. Снощи посрами себе си и посрами мен. Посрами и нея, разбира се, не че това те интересува.
— Бях намислил всичко… имах план… но той се върна.
— Разбира се, че ще се върне. Разбира се, че ще се върне, когато му докладват как танцуваш с жена му. Той вече сигурно й е простил и след това, разбира се, всичко ще е приключило.
— Ще ти кажа нещо, лельо. Тя ще избяга с мен, ако получи тази възможност. Когато бях принуден да си тръгна снощи, тя ми обеща отново да се видим. А що се отнася до това, че съм бездействал и не съм правил нищо — снощи отидох до „Парк Лейн“, докато ти си била в леглото.
— И с какво ти помогна това?
— С нищо, в интерес на истината. Но човек може само да опитва. Струва ми се, че в провинцията ще бъде по-лесно, особено сега, след като той си е втълпил, че трябва да се грижи за нея.
Известно време лейди Монк мълчеше.
— Какво ти каза, когато се разделихте? — попита тихо тя. — Какви бяха точните й думи?
Истината бе, че на лейди Монк не й липсваше енергичност и тя все още изгаряше от желание да помогне на своя племенник да лиши господин Палисър от неговата съпруга. Отдавна щеше да е направила това, ако всичко зависеше от нея и ако можеше сама да избяга с лейди Гленкора.
— Каза, че ще се видим пак. Обеща ми два пъти.
— И това бе всичко?
— Какво друго можеше да ми каже, при положение че бе принудена да си тръгне?
— Каза ли, че ще избяга с теб?
— Попитах я половин дузина пъти, но не ми отказа нищо веднъж. Сигурен съм, че веднага би го направила, ако имаше начин. Тя го мрази. Убеден съм в това. Знаеш, че една жена не би казала, че със сигурност ще напусне съпруга си, докато не го направи.
— Ако наистина смяташе да го стори, щеше да ти каже.
— Не мисля, че можеше да бъде по-ясна. Обеща ми, че ще се видим пак. Каза го два пъти.
Лейди Монк отново се умълча. В главата й се бе оформил план. План, който щеше да даде един последен шанс на нейния племенник. Но тя се колебаеше дали да му го обясни в подробности. Още от самото начало му бе помагала да осъществи мечтата си да отвлече лейди Гленкора, но без открито да говори за онова, което всъщност правеше. По време на предишния сезон бе успяла да доведе лейди Гленкора в къщата си в Лондон и бе направила така, че Бурго да се срещне с нея. После бе поканила лейди Гленкора в Монкшейд. Както знаем, тя не бе отишла там и това бе озадачило лейди Монк. Но тя не се бе отказала от целта си. Бе размишлявала много по темата и бе започнала да я обсъжда открито. Дори бе осигурила пари на племенника си, за да му помогне. Но въпреки че двамата бяха уредили всички тези неща помежду си и ги бяха разисквали съвсем открито, досега не бяха обсъждали конкретен план. Лейди Монк не бе знаела нищо за пощенската кола, дрехите, хотелските стаи и кораба за Булон.
Но сега трябваше да уреди нещата сама, иначе всичко щеше да бъде загубено. Но дори тя се колебаеше дали да обсъди този опасен план с племенника си. Ами ако той се откажеше в последния момент? Ако решеше да я издаде? Но когато една жена си е съставила такъв пъклен план, нищо не би могло да я разочарова повече от неговия провал. И лейди Монк би рискувала всичко, за да лиши господин Палисър от неговата съпруга.
— Ще се опитам да ти помогна — рече най-накрая тя, като почти шепнеше, — но само ако самият ти имаш смелостта да опиташ.
— Смелост! — възкликна той. — От какво си мислиш, че се страхувам? От господин Палисър? Бих се дуелирал с него! Бих се дуелирал с всички мъже от рода Палисър, ако това можеше да ми помогне.
— Да се дуелираш? Много добре знаеш, че това няма да е необходимо. Мъжете в днешно време не се дуелират. Виж какво, ако успееш да я убедиш да дойде тук някой ден… да кажем този четвъртък в три часа… аз ще бъда тук, за да я приема. И вместо да се върне в каретата си, ще се качи в кабриолета, който си паркирал някъде наблизо. Мога да я поканя да ми дойде на гости.