— Не бихме могли, тъй като имаме резервирани стаи в Париж за вдругиден.
— Сякаш не бихме могли да си намерим стаи в някоя крайпътна странноприемница. Мъжете са толкова придирчиви. Когато пътувам, не искам никога да имам резервирани стаи. Предпочитам никога да не знам къде отивам и кога ще стигна там и да нося целия си багаж в една пазарска кошница.
Алис, която бе последвала своята приятелка надолу по коридора до спалнята й и бе видяла сандъците и кутиите, пръснати навсякъде, си помисли, че тази пазарска кошница трябва да е много голяма.
— И никога не бих пътувала сред християни. Толкова са бавни и навсякъде носят цилиндри. Колкото повече се отдалечаваш от Лондон, толкова повече цилиндри виждаш, стига да не излизаш от християнския свят. Но аз бих искала да изляза. Искам Плантагенет да ни заведе да видим кюрдите, но той няма да го направи.
— Не мисля, че това би било справедливо към госпожица Вавасор — отвърна господин Палисър, който ги бе последвал.
— Не се извинявай с нея — рече лейди Гленкора. — Жените не са толкова страхливи, колкото си мислиш. Не би ли искала да видиш жив кюрд, Алис?
— Не съм напълно сигурна къде живеят — отвърна Алис.
— Нито пък аз. Нямам никаква представа как да стигна до кюрдите. Разбираш, че се шегувам, нали? Въпреки че Плантагенет не разбира. Важното е, че са хора от изтока. Винаги съм харесвала изтока!
— Мисля, че този път ще трябва да се задоволим с Рим или може би Неапол — заяви господин Палисър.
Идеята, че лейди Гленкора сама бе събрала багажа си, бе почти толкова абсурдна, колкото думите й за кюрдите. Но въпреки това тя обикаляше от стая в стая и обявяваше, че това или онова нещо трябва да бъде взето, докато накрая пазарската кошница придоби наистина огромни размери. Алис бе изумена от всички тези приготовления и се зачуди колко голяма щеше да бъде свитата им. Знаеше, че лейди Гленкора ще вземе каретата си.
— Не че някога ще ми потрябва — рече тя на Алис, — но той настоява. Не иска да ми липсва нищо. Толкова е мил, нали?
— Много е мил — отвърна Алис. — Едва ли някъде има по-мил съпруг от него.
— Но е толкова скучен! — възкликна лейди Гленкора. — Предполагам, че всички съпрузи са скучни. Все пак това им е работата. Сигурна съм, че и аз щях да бъда скучна, ако бях съпруг на млада жена.
С тях щяха да пътуват две камериерки и двама слуги. Алис бе получила разрешение да доведе собствената си прислужница.
— Вземи една дузина прислужници, ако искаш — бе казала лейди Гленкора. — В сегашното си настроение, господин Палисър не би ти отказал нищо. Ако го помолиш да отидем сред кюрдите, веднага ще го направи. Или пък ако предложиш да посетим Крим.
Тъй като и двете прислужници на лейди Гленкора говореха френски, а нейната не, Алис се доверяваше на братовчедка си по тези въпроси.
— Трябва да имаш собствена прислужница — заяви лейди Гленкора. — Аз взимам две по същата причина, по която взимам каретата. Като дете, на което позволяват да облече любимата си рокличка, след като са го напердашили.
Когато Алис я попита защо отношението на господин Палисър към нея се е променило, всичко й бе обяснено.
— Виждаш ли, мила моя, аз му казах всичко — отвърна лейди Гленкора. — Винаги си казвам всичко. Никой не може да ме обвини в това, че не съм откровена. Той знае, че едно време, когато те помолих да идвам в къщата ти, за да се срещам с него, ти ми отказа. О, Алис! Тогава сгреши и все още мисля така. Но станалото станало. Нека всички тези неща останат там, където им е мястото — в миналото. Казах му и онези неща, които сподели с мен. Сещаш се какво имам предвид, нали? През последните десет дни нямах какво друго да правя, освен да се изповядвам. И когато една жена започне да прави самопризнания, колкото повече признава, толкова по-добре. Освен това споменах, че си отказала на Джефри.
— Не си!
— Разбира се, че го направих и това те издигна още повече в очите му. Струва ми се, че вече би позволил на Джефри да се ожени за теб, ако и двамата го искате, разбира се. И няма ли да е прекрасно, ако ви се роди син и ни позволите да го осиновим?
— Кора, ако продължаваш да говориш такива неща, ще си тръгна.
— Не бива да правиш това, скъпа моя. Вече не можеш да избягаш. Във всеки случай няма да можеш, когато пристигнем в Париж. О, Алис! Остави ме да бъда палава! Държах се толкова прилично през последните десет дни. Знаеш ли, че започнах да карам Денди и Флърт със скорост от десет километра в час? Горките животни сигурно са си помислили, че отивам на погребение. Клетите Денди и Флърт! Няма да ги видя цяла година!