— Кора — започна той и веднага й зададе въпроса, който бе дошъл да й зададе, с отчаяние и решимост в гласа. — Кора, дойдох тук, за да те помоля да дойдеш с мен. Ще го направиш ли?
— Не, няма да го направя — отвърна тя.
— Не ми отговаряй така без дори да се замислиш. Всичко е уредено…
— Да, всичко е уредено — отвърна тя. — Господин Фицджералд, ще ви помоля да ме оставите на мира и да проявите малко великодушие към мен. Всичко е уредено. Можете да видите, че багажът ми е събран. Господин Палисър и аз, заедно с моята приятелка, заминаваме утре. Пожелайте ми приятен път и си тръгнете. Бъдете великодушен.
— Нима това ще бъде краят на всичко?
Той стоеше съвсем близо до нея, но досега бе докоснал единствено ръката й, когато я бе поздравил.
— Подай ми ръка, Кора — рече той.
— Не. Никога повече няма да ви подавам ръка. Трябва да проявите великодушие към мен и да си тръгнете. Това ще бъде краят на всичко — всичко, което ни свързва. Оставете ме, моля ви.
— Кора, някога обичала ли си ме?
— Да, обичах ви. Но бяхме разделени и тази любов изтля.
— Но аз все още те обичам… всъщност сега те обичам повече от всякога. Не ме гледай така. При последната ни среща не ми ли каза, че мога отново да те видя? Нима двамата с теб сме деца, които могат да бъдат разделени от други хора, въпреки че се обичат?
— Да, Бурго, деца сме. Това е братовчедка ми. Трябва веднага да си тръгнете.
Докато тя говореше, вратата се отвори и Алис влезе в стаята.
— Госпожице Вавасор, господин Фицджералд — представи ги лейди Гленкора. — Помолих го да си тръгне, Алис. След като ти дойде, може би ще ме послуша.
Алис бе онемяла от изненада и не знаеше какво да каже, нито на нея, нито на него. Просто стоеше и се взираше в лицето на мъжа, за когото бе слушала толкова много. Да, той безспорно бе много красив. Никога преди не бе виждала толкова красив мъж. Чувстваше се напълно неспособна да му каже каквото и да било. Истината бе, че нищо не й идваше на ум. Все пак успя да му кимне в отговор на представянето, след което продължи да го гледа и да мълчи, сякаш го чакаше да си тръгне.
— Господин Фицджералд, защо не ме оставите и не си тръгнете? — попита лейди Гленкора.
Клетият Бурго също бе като онемял. Какво можеше да каже? Несъмнено не би могъл да защити каузата си в присъствието на тази непозната дама. В мига, в който лейди Гленкора бе настояла на срещата им да присъства трети човек, той трябваше да осъзнае, че за него вече нямаше надежда. И може би го бе осъзнал. Нямаше да може да спечели тази битка. Все пак му оставаше едно нещо, което трябваше да направи. Трябваше да се оттегли с чест. Но как щеше да постигне това?
— Надявах се да имам възможността да говоря няколко минути насаме с теб — рече той, гледайки към Алис, но обръщайки се към лейди Гленкора.
— Не, господин Фицджералд. Това не може да се случи. Алис, не си отивай. Повиках братовчедка си, когато ви видях, защото не исках да оставам сама с вас. Помолих ви да си тръгнете…
— Може би не си ме разбрала?
— Разбрах ви достатъчно добре.
— Тогава, господин Фицджералд, защо не направите онова, за което ви моли лейди Гленкора? — попита Алис. — Знаете… би трябвало да знаете, че нямате право да бъдете тук.
— Не знам нищо подобно — отвърна той, отказвайки да се предаде.
— Алис, да оставим господин Фицджералд тук, щом иска да ни изгони от стаята — заяви лейди Гленкора.
Една жена много трудно може да бъде победена в подобни дуели. Мъжът се сражава с тапа на шпагата си, докато жената използва оръжие, което наистина пуска кръв. Бурго знаеше, че бе задължен да си тръгне, но чувстваше, че трябва да се опита да го направи с достойнство. Въпреки че нямаше да се изненада, ако чуеше приглушен смях на излизане.
— Не, лейди Гленкора — заяви той. — Няма да ви гоня от стаята. Щом някой трябва да бъде изгонен, нека това бъда аз. Признавам, че се надявах да не бъдете толкова… сурова към мен.
Той се извърна към вратата, като кимна едва забележимо на госпожица Вавасор. Вече бе на прага, когато Гленкора се провикна:
— Боже мой! Наистина съм сурова… сурова и жестока! Ах, Бурго!
Той веднага се върна при нея и я грабна за ръката.
— Гленкора — рече Алис, — моля те, пусни го. Господин Фицджералд, един истински мъж не би се възползвал от нейната глупост.