— Загубих ги — рече Гленкора и се засмя.
Но после тя също се обърна и видя съпруга си.
— Толкова се радвам, че дойдохте — промълви Алис.
— Защо сте я довели тук? — попита господин Палисър.
Очите му пламтяха от гняв. Взе жена си под ръка и бързо се отдалечи с нея, докато Алис ги последва сама. Той веднага се насочи нагоре по стълбите към стаите им. Алис не чу какво говореше на жена си, но сърцето й преливаше от негодувание. Чувстваше, че се бе отнесъл чудовищно с нея и реши да му го каже, дори и това да означаваше, че ще трябва да се прибере сама в Англия. Последва ги нагоре по стълбите и ги завари в дневната. Той стоеше на прага и държеше вратата отворена за нея, докато лейди Гленкора се бе хвърлила на дивана и се заливаше от престорен смях.
— Бесен е заради едно недоразумение — рече тя.
— Недоразумение! — възкликна господин Палисър.
— Да, недоразумение. Нима предполагаш, че съм седнала там с идеята да спечеля всички тези пари?
Той я изгледа с презрение.
— Господин Палисър — рече Алис. — Тази вечер се отнесохте към мен по начин, който не съм очаквала. Очевидно е, че обвинявате мен.
— Не съм казал нищо подобно, госпожице Вавасор.
— Не, не сте казали. Но умеете да показвате гнева си без думи. И тъй като не желая да предизвиквам неудоволствието ви, ще се върна в Англия сама.
— Алис! Алис! — възкликна Гленкора и скочи на крака. — Това са глупости! Говориш глупости! Нима смяташ да ме изоставиш, защото той ти се е ядосал за някаква дреболия?
— Това, че откривам жена си седнала на маса за комар, с купчини злато пред себе си и заобиколена от злодеи и отрепки, не е дреболия.
— Несправедлив си към мен, Плантагенет — рече Гленкора. — Имаше само една купчина злато и тя не остана дълго. Нали така, Алис?
— Невъзможно е да бъдеш засрамена с нещо — отбеляза съпругът й.
— Определено не обичам да се чувствам засрамена — отговори тя. — И в този случай не виждам причина да се срамувам.
— Ако не възразявате, господин Палисър, ще отида да си легна — заяви Алис. — Съветвам ви да обмислите случилото се тази нощ. Аз също ще го направя. Лека нощ, Гленкора.
Алис взе свещта и се отправи към спалнята си с цялото достойнство, на което бе способна.
Шестдесет и девета глава
От Баден до Люцерн
През втората седмица на юли групата на господин Палисър, заедно с каретата на лейди Гленкора, пристигна в Люцерн, Швейцария, далече от немските игрални зали. Алис Вавасор все още бе с тях и читателят несъмнено ще заключи, че кавгата, избухнала поради малката пакост на лейди Гленкора, бе отшумяла без сериозни последици. Тримата се бяха сдобрили и Алис вече бе готова да забрави целия инцидент, въпреки че бе изпитвала гняв към господин Палисър в продължение на няколко дни и отношенията им несъмнено бяха охладнели. Но бе изминал повече от месец от случката в Баден, описана в последната глава, когато господин Палисър бе отвел жена си от игралната зала, оставяйки Алис да се оправя сама. Читателят сигурно помни, че след това той почти я бе обвинил за прегрешението на жена си. Когато тя бе обявила намерението си да ги напусне и да се прибере сама в Англия, той не й бе отговорил нищо и й бе позволил да се оттегли в спалнята си с впечатлението, че все още я държи отговорна. Той така и не й се бе извинил, поне не с думи. Дори не бе признал, че бе постъпил несправедливо, но Алис постепенно бе осъзнала, че се опитваше да й се извини с държанието си. Тя бе решила да се задоволи с това безгласно извинение, тъй като знаеше, че друго едва ли щеше да последва. Господин Палисър не бе от мъжете, които са склонни да признават грешките си и да се извиняват за тях.
Сутринта след въпросната случка лейди Гленкора бе влязла в спалнята на братовчедка си и я бе заварила да събира багажа си, напълно облечена.
— Не си толкова глупава, че да позволиш на снощния инцидент да ти повлияе, нали? — попита тя.
Алис я увери, че той несъмнено й е повлиял.
— Истината е, че не бих могла да остана — рече Алис. — Той очаква от мен да се грижа за теб и се преструва на обиден, ако направиш нещо, което не одобрява. Но както самата ти знаеш, аз нямам абсолютно никакво влияние върху теб.
Лейди Гленкора яростно се противопостави на всички тези твърдения. Разбира се, че господин Палисър бе постъпил неправилно, като бе оставил Алис сама в банкетната зала. Лейди Гленкора призна това, но веднага се опита да оправдае постъпката на съпруга си.