Любовта на Алис бе напълно различна и не съм сигурен, че бе по-пригодена за този прозаичен свят, в който живеем, от любовта на братовчедка й. Любовта на Алис бе прекалено логична. Не бих казал, че в нея нямаше поезия, но несъмнено й липсваше романтика. Поезията в нея бе прекалено рационална за романтика. И безспорно в любовта на Алис нямаше място нито за удоволствия, нито за порочност. Опасявам се, че в нея отсъстваше и онази частица преклонение, която винаги трябва да присъства в сърцето на едно момиче, когато тя реши да го отдаде на друг. Но в тази любов имаше повече себеотрицание, отколкото близките на Алис разбираха… може би, с изключение на онзи близък човек, чието разбиране бе най-важно за самата Алис. През всичките си любовни изпитания, всички годежи и нарушени обещания, тя бе мислила повече за други хора, отколкото за себе си. И основната причина за тези изпитания бе именно това себеотрицание. Бе напуснала Джон Грей, защото се бе уплашила, че не е достойна за негова съпруга и няма да го направи щастлив. След това се бе сгодила за втори път за братовчед си, защото бе решила, че може да му бъда от полза. Разбира се, че бе сгрешила. Бе сгрешила, когато се бе отказала от мъжа, когото обичаше, и бе направила още по-голяма грешка, когато си бе казала, че в такъв случай би могла да се върне при мъжа, когото не обичаше. Знаеше, че бе допуснала тези грешки и горчиво се разкайваше за тях. Но не говореше за тези неща дори пред братовчедка си.
Минаха през Базел на път за Люцерн и отседнаха в онзи голям хотел с терасата над Рейн, който Алис помнеше толкова добре. Още първата вечер тя се озова на същата тази тераса, вперила поглед в реката, течаща отдолу, сякаш от същото място, където бе стояла с Джордж и Кейт. Но истината беше, че хотелът бе много голям и имаше много апартаменти с тераси над реката. Нима има човек, посетил Базел, който да не е съзерцавал бащата на реките от това място? Алис бе точно там, на една от тези тераси, когато й донесоха писмо от братовчедка й Кейт, пълно с новини за братовчед й Джордж. Господин Палисър й го донесе лично. Алис нямаше избор и трябваше да го прочете в негово присъствие. Писмото започваше с думите:
„Джордж загуби изборите.“
Алис се замисли за парите си и за начина, по който са били прахосани. За един кратък миг сърцето й се изпълни със съжаление за усилията, които бе положила по този въпрос. Но чувството бързо отмина. „Струваше си да опитаме“ — рече си тя и продължи да чете.
„Двете с леля Гринаул сме в Лондон и току-що чух новините. Тук сме от три дни и два пъти го поканих да ни посети, но той още не го е направил. Може би така е по-добре, защото едва ли думите, които ще си разменим, когато се видим, ще бъдат приятни. Гласуването приключи този следобед и е загубил с огромна разлика. Имаше пет кандидати за двете свободни места — трима либерали и двама консерватори. Другите двама либерали спечелиха, а той получи най-малко гласове от петимата. Всеки ден чувам неща за него (или по-скоро леля ми ги чува и ми ги предава), които ме карат да се страхувам за бъдещата му кариера. Разбрах, че се е отказал от бизнеса си и вече няма никакъв източник на доходи. Веднага съм готова да разделя всичко, което имам, с него и дори бих направила повече от това. Ще задържа толкова, колкото да ти върне онова, което ти дължи, и ще му дам всичко останало — целият ми дял от приходите от имота. Но не мога да направя това, докато все още сме врагове. Дойдох в Лондон, за да говоря с адвокат относно стъпките, които е предприел, за да оспори завещанието на дядо. Адвокатът твърди, че са глупости и че адвокатът на Джордж знае, че клиентът му няма никакви шансове, но не мога да направя нищо, докато въпросът не бъде решен. Скъпа Алис, въпреки че загуби голяма част от парите си, поне засега, трябва да те поздравя за това, че вече си в безопасност и успя да се спасиш от него. Сигурно съзнаваш какво изпитвам, когато ти пиша тези редове, след всичко, което направих, за да ви събера и след всичките ми амбиции по този въпрос. Имах такива надежди за неговото бъдеще! Що се отнася до парите, те ще ти бъдат върнати. Не мисля, че някога отново ще се осмеля да мечтая. Надявам се, че ще ми простиш за начина, по който се отнесох с теб. Сигурна съм, че ми съчувстваш.