Дойдох в Лондон, за да говоря с адвокат, но това не е единствената причина. Леля Гринаул избира сватбените си дрехи, а капитан Белфийлд е отседнал близо до нашата квартира. Дошъл е, за да си купи зестра. Или по-скоро, за да му купят зестра. Не съм в настроение за шеги, но ми е трудно да не се усмихвам вътрешно, когато тя обсъжда с мен състоянието на неговия гардероб и предлага икономични подобрения, за негово най-голямо отвращение. В момента е под пълен контрол и тя му държи сметка за всеки прекаран час и всеки изхарчен цент. «Разбира се, че ще подивее веднага щом се оженим, рече ми тя вчера. И разбира се, че постоянно ще се караме по този въпрос, но колкото по-добре го опитомя сега, толкова по-послушен ще бъде после. И въпреки че понякога ще му се карам, никога няма да му се сърдя.» Не се съмнявам, че всичко това е вярно, но според мен леля постъпва много глупаво, като се посвещава на мъж като него. Твърди, че го прави от скука. Веднъж събрах смелост да й кажа, че един тигър в клетка също би разсеял скуката й, но не би бил толкова опасен. Тя много ми се ядоса. Отвърна ми, че самата аз съм се опитала да опитомя тигър и съм усетила ноктите му, след което заяви, че е напълно готова да се жертва, ако това се наложи, в името на добрия резултат. Нямах какво повече да й кажа и оттогава си говорим само положителни неща за капитана. Двамата се разбраха с баща ти да прекарат следващите три години във «Вавасор Хол» и предполагам, че ще остана с тях до твоето завръщане. Какво ще правя после зависи изцяло от твоите планове. Аз съм едно самотно и изоставено създание, Алис. Не чувствам връзка с никого и с нищо. Не съм предполагала, че смъртта на дядо ще ми се отрази толкова тежко. С изключение на теб, нямам нищо друго на този свят. А що се отнася до теб, имам неприятното чувство, че от години съм се опитвала да ти причиня огромно нещастие и трябва да ме считаш за враг, от когото едва си успяла да избягаш, но не преди да ти бъдат нанесени дълбоки рани.“
Презумпцията, че отношението й към господин Грей е било повлияно от съветите на Кейт, винаги ядосваше Алис. Но това чувство бе за предпочитане пред гнева, който тя щеше да изпитва към братовчедка си, ако признаеше катастрофалните последици от нейното вмешателство. Беше безспорно, че ако Алис не си бе общувала с Кейт по време на връзката си с Джон Грей, този джентълмен нямаше да загуби жена си. Но Алис упорито оспорваше този факт. Тя считаше, че се бе държала глупаво, нерешително и малодушно и бе допуснала огромна грешка. Признаваше това пред себе си. Но не можеше да признае, че друга жена я бе убедила да вземе това пагубно решение. „Тя бърка — помисли си Алис и прибра писмото. — Кейт не е врагът, който ме нарани.“
Господин Палисър, който й бе донесъл писмото, се бе настанил на същата тераса, а масата пред него бе отрупана с английски вестници, пълни с новини за изборите, провеждащи се в момента. Той бе вдигнал най-новия брой на вестник „Таймс“ пред лицето си, така че целият се бе скрил зад него. Около него бяха разтворени пет или шест други вестника и той не бе обелил и дума, откакто бе започнал да чете. Лейди Гленкора стоеше от другата му страна. Тя също бе получила писма и ги четеше.
— Софи ми пише, че си бил преизбран в Силвърбридж — рече тя най-накрая.
— Кой? Аз! Да, бях преизбран — отвърна господин Палисър, говорейки с нещо като пренебрежение в гласа, сякаш идеята, че някой би могъл да го победи в семейния му район, бе повече от нелепа. За да оценим ползите от частните места в Камарата на общините, трябва да се допитаме до онези велики родове от виги, изиграли решаваща роля при въвеждането на Избирателния закон от 1832 г. Родът Омниум се бе представил повече от достойно в тази битка. Бе жертвал много и бе задържал единствено мястото в Силвърбридж, а идеята, че някой би могъл да им го отнеме, звучеше налудничаво. Представителите на рода Палисър, както и останалите знатни виги, бяха постъпили напълно правилно. Като награда за всичко, което бяха направили за страната, те бяха задържали само онова, което тази страна бе склонна да им даде.
— Да, бил съм преизбран — рече господин Палисър. — Но за съжаление, вашият братовчед не е имал такъв късмет, госпожице Вавасор.
— Да, не е имал — отвърна Алис. — Това е голямо нещастие за него.
— Ах! Предполагам. Тези градски избори са много трудни за печелене и струват толкова много пари. Винаги съществуват рискове, колкото и благоприятни да са обстоятелствата. Човек никога не може да бъде сигурен в победата, освен ако не се е борил за мястото три или четири пъти.