Имаше мигове, когато лейди Гленкора намекваше, че има да казва нещо на своята братовчедка, което щеше да наруши еднообразието на живота им. Алис обаче не искаше да я притиска да разкрие тази тайна.
— Ако имаш нещо за казване, защо просто не ми го кажеш? — попита тя веднъж.
— Много си сурова — отвърна лейди Гленкора.
— Често ми казваш това — отвърна Алис, — и не е комплимент. Но няма значение дали съм сурова или не. От теб зависи дали ще ми кажеш. Не възнамерявам да те моля.
Лейди Гленкора отвърна нещо хапливо и повече не говориха по този въпрос.
Но да се върнем на неочаквания посетител. Един ден господин Палисър бе качил дамите в каретата и стоеше между входната врата на хотела и езерото, чудейки се дали да поеме наляво и да изкачи хълма, или да поеме надясно и да влезе в града, когато до него се приближи английски джентълмен, който вдигна шапка за поздрав и го попита дали има удоволствието да разговаря с господин Палисър.
— Аз съм господин Палисър — заяви нашият приятел и отвърна на поздрава с учтива усмивка.
Но въпреки че се усмихваше и въпреки че бе проявил учтивост и бе вдигнал шапката си, в гласа и изражението му имаше нещо, което щеше да обезкуражи, дори отблъсне повечето мъже. Господин Палисър не бе от хората, които лесно завързват приятелства.
— Казвам се Джон Грей — отвърна непознатият.
Учтивата усмивка веднага изчезна. Тонът на господин Палисър коренно се промени и той подаде ръка на господин Грей. Знаеше достатъчно за него, за да прецени, че бе от онези мъже, с които би искал да се познава. Те размениха няколко думи, след което тръгнаха да се разхождат.
— Може би не искате да срещнете каретата? — предположи господин Палисър. — В такъв случай ще бъде по-добре да минем през града и да продължим нагоре покрай реката.
Така и направиха. Когато на връщане господин Палисър бе пресрещнат от Алис и лейди Гленкора, той беше сам. Вечеряха сами и не бе казано нищо по този въпрос. Излязоха заедно след вечеря. Прибраха се също заедно и заедно седнаха да пият чай. Не бе казано нищо за неочаквания посетител. Накрая Алис и нейната братовчедка взеха свещите от господин Палисър и се отправиха към спалните си.
— Алис — рече лейди Гленкора, веднага щом двете се озоваха сами в коридора, — нямах търпение този миг да дойде. Не можех да ти кажа преди, защото се страхувах, че ще се изложа и ще изложа теб. Нека веднага се качим в стаята ти. Според теб кой в момента е в Люцерн, отседнал в този хотел?
Алис веднага се досети кой. Незабавно осъзна, че господин Грей я бе последвал в Швейцария, въпреки че нито й бе писал, нито й бе казал нещо по този въпрос от деня, в който й бе намекнал, че е възможно да се видят в чужбина. Но въпреки че бе напълно сигурна, тя не спомена името му.
— Кой, Гленкора? — попита спокойно тя.
— Кой е човекът, който искаш да видиш най-много на този свят? — отвърна Гленкора.
— Братовчедка си Кейт, разбира се — каза Алис.
— Не е братовчедка ти Кейт. И не ти вярвам… иначе си пълна глупачка.
Алис бе свикнала с начина на изразяване на лейди Гленкора и не се обиди.
— Може би съм — отвърна тя.
— Знам, че не си. Но не съм толкова сигурна, че не си лицемер. Човекът, за когото говоря, е джентълмен, разбира се. Защо не покажеш поне малко вълнение? Когато Плантагенет ми каза, точно преди да седнем да вечеряме, едва не припаднах. Смяташе да ти съобщи след вечеря, по най-тактичния възможен начин, разбира се, докато келнерите разчистваха масата. Но реших да те спася от това. Сега ми се струва, че може би не е трябвало. Едва ли щеше да ти направи впечатление. Според теб кой е дошъл?
— Вече знам, разбира се — отвърна спокойно Алис. — Господин Грей е дошъл.
— Да, господин Грей е дошъл. В момента се намира в този хотел… или най-вероятно чака на езерото отвън, надявайки се да зърне светлина в прозореца на спалнята ти.
Лейди Гленкора направи кратка пауза, очаквайки Алис да каже нещо. Но тя мълчеше.
— Е? — попита лейди Гленкора, надигайки се от стола си. — Е?
— Е? — рече Алис.
— Нищо ли няма да кажеш? Нима за теб няма значение дали е дошъл господин Грей или господин Смит?
— Има значение. Наясно съм с важността на пристигането на господин Грей и най-вероятно ще лежа будна цяла нощ, мислейки за него… Надявам се, че това те прави доволна. Иначе не знам какво друго искаш да ти кажа.