Джордж направи една обиколка на стаята, след което бавно се насочи към вратата и отключи. Но не я отвори и не покани посетителя да влезе. Вместо това отново се хвърли на дивана, като после издърпа револвера по-близо до мястото, където лежеше, за да му е под ръка. Тя изчака малко, след като чу превъртането на ключа, след което влезе. Той не й каза нищо. Тя внимателно затвори вратата, огледа стаята и се приближи до дивана. Чакаше го да каже нещо, но тъй като той мълчеше, просто лежеше и я гледаше, тя проговори първа.
— Джордж, какво да правя? — попита.
Беше на около тридесет години и бе облечена в евтини и стари дрехи, които въпреки това изглеждаха прилично и не бяха никак грозни. Имаше цветя в бонето на главата й, но самото боне носеше непогрешимите белези на възрастта, които са точно толкова загрозяващи за бонетата, колкото за жените, които ги носят. Самите цветя бяха смачкани и избелели. От двете страни на лицето й се спускаха дълги черни къдрици, които прикриваха факта, че бузите й бяха хлътнали. В очите й имаше особен блясък, въпреки че мъжът, който в момента я наблюдаваше, не можеше да определи техния цвят. Знаеше, че едно време са били тъмновиолетови — много рядък и в същото време красив цвят. Челото й бе тясно, устата малка и устните тънки, но носът й имаше съвършена форма и бе придавал една специфична елегантност на лицето й по времето, когато нещата се бяха развивали добре за нея — преди бузите й да хлътнат от възрастта и тежкия живот, когато все още бе имала меки и жизнерадостни трапчинки. Там вече нямаше трапчинки, а мекотата бе от онзи тъжен и меланхоличен вид, типичен за всяка жена, изстрадала много. Носеше лек шал на раменете си, защипан за деколтето й с голяма брошка. Избелялата й рокля бе снабдена с широк кринолин, но тази долна дреха бе загубила всичката елегантност на древната си форма и сега свидетелстваше за бедността и скромния вкус на жената, която я носеше. Цялата история на живота й бе изписана в дрехите й. Преди да излезе от вкъщи този следобед, тя бе положила огромни усилия да придаде някакъв чар на облеклото си, но се бе провалила при всяко усукване на роклята си и всяко нагласяне на шала си. И осъзнаваше това. Бе се отчайвала всеки път, когато се бе опитвала да подреди цветята в бонето си, мъчейки се да изтрие следите на времето. Въпреки това не се бе отказала. Бавно и грижливо бе закърпила старите си ръкавици, които едва побираха пръстите й. Хитро бе прикрила парцаливите си ръкави. Бе изпрала малката си сбръчкана якичка и бе положила огромни усилия, за да я изглади. За свое най-голямо съжаление не бе успяла да открие маншети, които да сложи около китките си, въпреки че знаеше, че тези маншети нямаше да й помогнат. Вече нищо не можеше да й помогне. Не очакваше нищо от това посещение, но бе дошла с намерението на всяка цена да говори с мъжа в квартирата и бе готова да чака цяла нощ пред вратата, за да получи достъп до него.
— Джордж — рече тя, застанала до дивана, — какво да правя?
Той лежеше и я гледаше. Прозорците бяха зад него и това му позволяваше да я разгледа много добре. Видя и оцени усилията, които бе положила, за да възвърне нещо от предишната си елегантност. Видя лъскавата грубост на дългите къдрици, които едно време бяха меки като коприна. Видя евтината брошка, защипана за деколтето й, където преди бе слагала красиво бижу, чиято стойност в момента щеше да бъде важна за него. Видя всичко, докато лежеше на дивана и я изучаваше.
— Не ме оставяй просто да стоя тук — рече тя. — Защо не кажеш нещо?
— Не искам да стоиш тук — отвърна той.
— Разбирам това, Джордж. Знам, че не искаш да стоя тук. Знам, че не искаш повече да ме виждаш.
— Никога.
— Знам това. Разбира се, че го знам. Но какво да направя? Откъде мога да взема пари? Дори ти не искаш да умра от глад.
— Вярно е. Със сигурност не го искам. Ще се зарадвам, ако чуя, че имаш достатъчно пари за храна, както и за нови дрехи. Струва ми се, че това е единственото нещо, което те интересува.
— Облякох се заради теб… защото знам, че ти харесва.
— Да, харесваше ми, но това бе отдавна. Вече не харесвам нищо. Много добре знаеш, че не мога да направя нищо повече за теб. Каква полза имаш от това да идваш тук и да ме дразниш? Не съм ли ти казвал стотици пъти да не ме търсиш тук? Според теб има ли някаква вероятност да ти дам пари сега, след като не си ме послушала?!
— Къде другаде бих могла да те намеря?