— Защо изобщо трябва да ме намираш? Не искам да ме намираш. Няма да ти дам нищо. Нито пени. Много добре знаеш това. Вече го обсъдихме. Когато ти намерих работа, аз ти казах, че повече никога не искам да те виждам.
— Работа! — отвърна тя. — Не изкарвам достатъчно пари, за да нахраня врабче!
— Това не е по моя вина. Струваше ми повече от сто лири, за да ти намеря онзи магазин и ти се съгласи да го вземеш.
— Не съм се съгласявала. Бях задължена да го приема, защото ти отне другия ми дом.
— Както искаш, скъпа моя. Това бе всичко, което можех да направя за теб. И то е повече, отколкото биха направили повечето мъже, както много добре знаеш.
Той стана от дивана, приближи се до камината и застана на килимчето пред нея, обърнат с гръб към огъня.
— Във всеки случай можеш да бъдеш сигурна в едно, Джейн — не мога да направя нищо повече за теб. Дошла си тук, за да ме измъчваш, но няма да получиш нищо.
— Дойдох тук, защото умирам от глад.
— Нямам нищо за теб. Върви си.
Той посочи вратата. В продължение на повече от три години, тази жена беше негов най-близък другар и най-верен приятел. Бе я обичал по свой собствен начин, а тя несъмнено бе влюбена в него.
— Върви си! — повтори той гневно. — Прави това, което ти казвам, или ще стане по-лошо за теб.
— Ще ми дадеш ли една златна лира?
— Не. Няма да ти дам нищо. Забраних ти да идваш тук и няма да ти платя за това, че наруши забраната ми.
— Тогава няма да си тръгна — отвърна жената и седна на стола до масата. — Няма да си тръгна, докато не ми дадеш нещо, с което да си купя храна. Можеш да ме изхвърлиш от стаята, ако искаш, но ще легна на площадката. А ако ме изпъдиш от къщата, ще седна на стъпалата.
— Ако си решила да играеш тази игра, скъпа моя, ще бъдеш отведена от полицай.
— Добре тогава. Стигнала съм дотам, че вече не ми пука. Но няма да изляза оттук, докато не ми дадеш пари… освен ако не ме изхвърлиш.
Нима за това се бе облякла е такова старание, кърпейки ръкавиците си и внимателно нагласяйки цветята на бонето си! Той стоеше и я гледаше, е ръце, пъхнати дълбоко в джобовете на панталоните си. Взираше се в нея и се чудеше какво трябва да направи, за да се отърве от присъствието й. Ако наистина смяташе да предприеме онова последно пътуване, което бе обмислял, нима не можеше да вземе револвера и да я остави тук? А можеше да направи и още нещо — да й завещае остатъка от богатството си! Онова, което му бе останало, щеше да бъде напълно достатъчно, за да й осигури добър живот. Вече не изпитваше нищо към нея и в момента й бе ядосан, но истината бе, че тя бе единственият човек на този свят, за когото го бе грижа. И в момента нямаше приятел, на когото бе по-малко бесен.
Все пак Джордж още не беше напълно сигурен, че искаше да предприеме онова последно пътуване. Затова реши да се отърве от досадното й присъствие и да я изпъди от стаята.
— Джейн — рече той и я изгледа с онова престорено спокойствие, което споменах по-рано, — говориш за гладна смърт и разорение…
— Наистина умирам от глад. Не ми е останал и един шилинг.
— Може би ще бъдеш утешена от факта, че моето финансово състояние не е по-добро от твоето? Не бих казал, че умирам от глад, защото бих могъл да си намеря храна, ако исках, но съм напълно разорен. Имотът, който по право ми се полага, ми бе отнет. Загубих проклетото си място в парламента, за което изхарчих толкова много пари. Всичките ми роднини ми обърнаха гръб…
— Нали щеше да се жениш? — рече тя, стана от стола и бързо се приближи.
— Да се женя! Не. Но смятам да се застрелям в главата. Виж този револвер, мила моя. Сигурно си мислиш, че се шегувам, но те уверявам, че съм напълно сериозен.
Тя го изгледа със съчувствие.
— О, Джордж! — възкликна. — Няма да го направиш, нали?
— Ще го направя. Не ми остана нищо друго, което бих могъл да направя. Говориш ми за гладна смърт. Аз ти казвам, че няма да имам нищо против да умра от глад и да си отида по този начин. Смъртта не е толкова ужасна, когато идва постепенно. Двамата с теб не изиграхме картите си добре, Джейн. Заложихме всичко, което имахме, и бяхме победени. Но няма смисъл да оплакваме загубата. По-добре да отидем някъде другаде и да започнем нова игра.
— Къде да отидем? — попита тя.
— Ах! Точно това не мога да ти кажа.
— Джордж, бих отишла с теб навсякъде! — заяви тя. — Ако това, което казваш, е вярно… ако няма да се жениш и ми позволиш да дойда с теб, ще ти бъда робиня. Наистина ще бъда. Знам, че в момента изглеждам ужасно…