Стана рано на следващата сутрин и нареди да му донесат кафе в стаята. Докато го пиеше, той проведе разговор с хазяйката си.
— Заминавам си — рече той. — Заминавам си още днес. Възможно е да размисля, но ако реша да си тръгна, ще го направя без отлагане. В такъв случай, преди да си замина, ще ви платя онова, което ви дължа, както и наема за една седмица напред.
Жената го зяпна, след което се поклони и взе парите. Въпреки че напоследък бе имал финансови затруднения, Вавасор не бе толкова глупав, че да дължи пари там, където живееше.
— Ще останат някои вещи, госпожо Бънсби — продължи той. — Ще ви помоля да ги съхранявате, докато не ви помоля да ми ги изпратите.
Госпожа Бънсби го увери, че ще го направи и го изгледа любопитно. След този разговор тя никога повече не го видя.
След като остана сам, Джордж си облече едно дебело сутрешно палто, внимателно пъхна револвера в джоба си и излезе. Беше очевидно, че си бе съставил някакъв пъклен план, защото веднага щом достигна Странд, той зави на запад, прекоси площад „Трафалгар“ в посока към Пал Мал и пое по улица „Съфък“. Когато достигна клуба, той спря на ъгъла и се огледа — първо в едната посока, после в другата. „Има голяма вероятност никога повече да не видя това кръстовище“ — каза си той. След това се изсмя по своя особен начин, поклати глава, бързо се завъртя на пети и тръгна нагоре по улицата. Не след дълго достигна къщата на свадливия шивач господин Джоунс. Сигурно помните, че Джон Грей отсядаше в дома на господин Джоунс, когато беше в Лондон, а той беше в Лондон в момента.
Вавасор дръпна звънеца и безцеремонно влезе в къщата, когато прислужницата отвори.
— Господин Грей си е вкъщи — рече той, разминавайки се с нея в антрето. — Ще се кача при него.
Момичето отвърна, че господин Грей наистина си е вкъщи, но предложи първо да обяви пристигането му.
Но Вавасор вече бе изкачил половината стъпала. Тя още не бе достигнала площадката, когато той влезе в квартирата на господин Грей и затвори вратата след себе си.
Грей седеше до отворения прозорец и четеше книга по халат. Закуската бе на масата, но храната бе недокосната и бе очевидно, че още не бе започнал. Веднага щом видя Вавасор, той скочи на крака и остави книгата на масата.
— Господин Вавасор, не очаквах отново да ви видя в квартирата си! — рече той.
— Сигурен съм, че не сте — отвърна Вавасор. — Но въпреки това съм тук.
Той държеше дясната си ръка в джоба, където бе сложил револвера, а лявата бе пъхнал под жилетката си.
— Може ли да попитам защо сте дошъл? — рече Грей.
— Щяхте да научите, независимо дали ме бяхте попитали или не. Дойдох да ви кажа в лицето нещо, което често казвам зад гърба ви, а именно че сте негодник. Дойдох да ви заплюя в лицето и да ви предизвикам.
Докато говореше, той изпълни заканите си, но без някакъв видим резултат.
— Дойдох да проверя дали във вас има достатъчно мъжество, за да се засегнете от обидите ми, но се съмнявам в това.
— Господин Вавасор, не можете да ми кажете нещо, което да ме обиди. Можете единствено да ме подразните.
— Искам да направя и това, преди да свърша с вас. Ще се дуелирате ли с мен?
— Да се дуелирам с вас? Имате предвид с пистолети? Не, разбира се.
— Тогава сте страхливец, точно както смятах.