— Бих бил пълен глупак да се съглася на подобно нещо.
— Вижте какво, господин Грей. Успяхте да се присламчите към братовчедка ми, госпожица Вавасор, и дори да се сгодите за нея. Но когато откри що за човек сте, когато осъзна за какъв низък, злобен и долен мъж се е сгодила, тя размисли и ви отритна.
— Нима сте тук по нейна молба?
— Тук съм в ролята на неин представител.
— Самоназначен, струва ми се.
— Тогава грешите, сър. В момента съм сгоден за нея и съм неин бъдещ съпруг. Открих, че въпреки всичко, което ви е казала, което е било напълно достатъчно, поне според мен, за да ви накара да стоите настрана от нея, вие продължавате да я тормозите с присъствието си, натрапвайки се в дома й. Давам ви две възможности. Или ще ми дадете писменото си обещание, че повече няма да се доближавате до нея, или ще се дуелирате с мен.
— Няма да направя нито едното, нито другото… както много добре знаете.
— Не ме прекъсвайте, докато не съм свършил, сър. Ако имате смелостта да се дуелирате с мен, ще ви срещна във всяка държава, която определите. Ще се дуелирам с вас тук в Лондон или, ако това ви плаши, ще отида във Франция, или дори в Америка, ако това ви се струва по-подходящо.
— Нищо от това, което казвате, не ми се струва подходящо. Не искам да имам нищо общо с вас.
— Тогава сте страхливец.
— Може би съм… но това, че ме наричате страхливец, няма да ме превърне в такъв.
— Вие наистина сте страхливец и освен това сте лъжец и негодник. Дадох ви шанс да бъдете джентълмен, но вие отказахте. Вижте сега. Дошъл съм въоръжен и смятам да използвам това оръжие, освен ако не обещаете да се дуелирате с мен.
И той извади револвера от джоба си.
— Нима намеквате, че ще ме убиете? — попита Грей.
В стаята имаше два прозореца и той се намираше до онзи, който бе най-отдалечен от камината и следователно от звънеца, а посетителят стоеше между него и вратата. Трябваше внимателно да обмисли следващия си ход и трябваше да действа бързо и решително. Той в никакъв случай не беше плах мъж, но и не бе от хората, които вярват в отчаяни действия. Дори сега не смяташе, че този разочарован и разорен мъж бе дошъл тук с намерението да го убие. Но знаеше, че един револвер можеше да бъде много опасен в ръцете на разгневен човек и трябваше да се опита да се измъкне от тази сложна ситуация.
— Нима намеквате, че ще ме убиете?
— Намеквам, че няма да излезете жив от тази стая, освен ако не ми обещаете да се дуелирате с мен.
Като чу това, Грей се обърна към звънеца.
— Ако мръднете, ще стрелям — заплаши го Вавасор.
Грей спря и го изгледа в очите.
— Ще го направя — увери го Вавасор.
— Това би било убийство — отбеляза Грей.
— Не мислете, че ще ме изплашите с грозни думи — каза Вавасор. — Няма да успеете.
Грей бе спрял за миг, за да изгледа своя събеседник в лицето, но това бе само за миг. Сега продължи към звънеца. Той бе видял, че револверът е насочен към него и за кратко дори бе възнамерявал да се хвърли към своя противник, преценявайки, че той можеше да не го уцели и така би имал много добър шанс да го обезоръжи. Но главната му цел бе да избегне личния конфликт с този луд мъж, да си спести унижението от една отчаяна борба за револвера и най-вече нуждата от това да посети полицейския участък, където да оправдава постъпката си и да отговаря на въпросите на адвокат, нает да го подложи на кръстосан разпит. По тази причина се насочи към звънеца, разчитайки на това, че Вавасор няма да стреля, но напълно съзнавайки риска, който поемаше. Може би за него всичко бе свършило и сетният му час бе ударил. Може би вечността го чакаше с отворени обятия. Докато се движеше, в главата му проблесна споменът за една молитва. След това чу как петлето на револвера изщраква и за миг бе заслепен, въпреки че не видя пламъка, изригнал от дулото. Почувства нещо във въздуха и така разбра, че револверът бе гръмнал, въпреки че не знаеше дали куршумът го бе улучил, или го бе пропуснал. Протегна ръка към звънеца, преди да разбере дали е бил ранен.
— Проклятие! — възкликна убиецът.
Но не дръпна спусъка отново. Въпреки че напоследък често бе държал револвера, във вълнението си той бе забравил, че може да продължи да стреля. Нима в барабана нямаше още пет куршума, чакащи да бъдат възпламенени и изстреляни? Но Вавасор бе забравил този факт и бе замръзнал. Звънецът бе натиснат, преди да осъзнае, че животът на Грей все още бе в ръцете му.