Този старши полицейски офицер чувстваше, че както професията, така и родината му са били опозорени.
И сега Джордж Вавасор ще изчезне от тези страници и никога повече няма да се върне. Няма да се появи нито в Робъри, нито в Пал Мал, нито в район Челси. Изчезването му бе чудо за три дни, но широката общественост не знаеше нищо за случилото се между него и господин Грей на улица „Съфък“. Самият господин Грей не сподели историята с никого, докато не я разказа на господин Палисър в Люцерн. Господин Скръби горчиво се оплакваше от начина, по който Вавасор го бе ограбил, но лично аз се съмнявам, че изборният агент бе загубил много. Кейт, докато все още живееше в Уестморланд, не получаваше никакви новини от брат си. Визитата й в Лондон с леля й почти бе приключила, преди да разбере, че бе напуснал страната. Дори тогава слухът достигна до нея чрез капитан Белфийлд, а научи фактите от госпожа Бънсби от улица „Сесил“.
— Винаги е бил мистериозен — рече госпожа Гринаул. — А сега е изчезнал. Самата аз мразя мистериите и смятам, че за всички ще бъде най-добре, ако никога не се върне.
Може би Кейт бе съгласна, но ако това бе така, тя не го сподели с леля си.
Седемдесет и трета глава
В която представителите на рода Палисър научават важна новина
Господин Грей и господин Палисър бяха прекарали няколко дни заедно в Люцерн, преди първият да сподели какво се бе случило при посещението на Джордж Вавасор на улица „Съфък“. Той бе започнал да разказва на господин Палисър за взаимоотношенията си с Алис и се бе почувствал задължен да стигне до края на историята. И когато бе споменал, че съперникът му бе изчезнал безследно и следователно вече не представляваше заплаха, той бе почувствал, че не може да премълчи обстоятелствата на това изчезване и онази последна тяхна среща на улица „Съфък“.
— И се е опитал да ви убие! — възкликна господин Палисър. — Трябва да бъде заловен и… и…
Господин Палисър се поколеба, защото не искаше да каже, че първият братовчед на дамата, с която в момента живееше, трябва да бъде обесен.
— Предпочитам нещата да останат така, както са — отвърна Грей.
— Влязъл е в квартирата ви посред бял ден и е стрелял по вас, докато сте седяли на масата за закуска! И е направил това в сърцето на Лондон, след което е заминал в чужбина, сякаш не се е случило нищо!
— Точно така — потвърди Грей.
Господин Палисър започваше да си мисли, че трябва да бъдат предприети мерки, за да може животът в английската столица да стане по-безопасен. Ако не бе познавал господин Грей и ако не бе свикнал да вижда другия мъж в парламента, нямаше да се замисли толкова дълбоко по въпроса. Но не можеше да пренебрегне факта, че мъжът, когото вече бе започнал да счита за свой приятел, едва не е бил убит посред бял ден, в неговия район на Лондон, от друг мъж, който едно време бе смятал за свой поддръжник в парламента.
— И е откраднал парите ви! — възкликна Палисър, обобщавайки обстоятелствата на случая.
В отговор на това господин Грей заяви, че се надява с времето загубата да стане негова, но в момента е длъжен да счита тези пари за част от богатството на госпожица Вавасор.
— Той е най-големият мерзавец, за когото някога съм чувал! — възмути се господин Палисър. — Не мога да повярвам, че госпожица Вавасор някога го е… го е харесвала.
Господин Грей се извини от името на Алис, обяснявайки, че е била съвсем млада, когато се е увлякла по братовчед си, който бе достатъчно хитър, за да знае как да се държи приятно в компанията на дами, и освен това се бе превърнал в истински злодей, едва след като се бе разорил.
— Опита се да влезе в политиката и съсипа живота си, като повечето мъже, които опитват това — рече Грей.
Господин Палисър, разбира се, не можеше да подмине това твърдение току-така. В следващите минути двамата мъже се отдалечиха от темата за Джордж Вавасор и от личните си интереси и проведоха сериозна дискусия за ползите и вредите от политическия живот.
— Според мен английските политици трябва да бъдат богати като вас — заяви Грей накрая, — а не бедни като онзи клетник, който заложи всичко, което притежаваше, и го загуби.
Продължиха да живеят по този начин в Люцерн през следващите две седмици. Господин Грей, въпреки че нерядко оставаше насаме с Алис, никога не споменаваше целта на посещението си и продължаваше да се отнася към нея като към близък приятел. Бе й казал, че братовчед й напуснал Англия и заминал за Америка след загубата си на изборите. Изразил бе и предположението, че той най-вероятно никога няма да се върне.