После си спомни, че бе обещал на жена си да изпрати Алис в стаята й и хукна обратно към къщата. Тя бе сама в трапезарията и ги чакаше за закуска. Господин Грей обикновено вечеряше с тях, но рядко го виждаха преди единайсет часа. Тогава той се появяваше и двамата с господин Палисър прекарваха заедно часовете до вечеря. Когато бъдещият баща на херцози влезе в стаята, Алис веднага прецени, че се бе случило нещо. Маниерът му бе напълно различен и тя прочете в очите му, че едва сдържаше вълнението си.
— Алис, имаш ли нещо против да се качиш в стаята на Гленкора? — попита той. — Тя иска да говори с теб.
Никога преди не я бе наричал Алис и когато осъзна това, той веднага се изчерви.
— Надявам се, че не е болна? — попита Алис.
— Не, не е болна. Но не бива да става толкова рано. И не й позволявай да се вълнува.
— Веднага ще отида при нея — обяви Алис и се надигна.
— Толкова съм ви задължен… но, госпожице Вавасор…
— Току-що ме нарекохте Алис, господин Палисър, и аз приех това за голям комплимент.
Той отново се изчерви.
— Така ли направих? Много добре. Ще го направя отново… ако ми позволите. Но моля ви, бъдете възможно най-спокойна в нейно присъствие. Знаете, че тя е много впечатлителна. Ако поиска нещо, разбира се, че ще се опитам да й го осигуря, но не бива да се вълнува излишно.
След тези думи Алис излезе от стаята, без да е имала време да отгатне какво се бе случило или по-скоро какво щеше да се случи. Господин Палисър остана сам и отново се отдаде на размишления за бъдещата слава на рода си. Дали се сети за клетия си братовчед Джефри, останал с празни ръце? Не, разбира се. Мислеше само за себе си и за прекрасните неща, които му предстояха. Пред него щеше да се открие един цял нов свят, който бе за предпочитане пред позицията на канцлер на хазната. Да, предпочиташе да бъде баща на следващия херцог на Омниум, отколкото да произнесе половин дузина годишни речи в парламента на тема финансовото бъдеще на страната! Беше ли възможно това пътуване в чужбина да се окаже толкова ползотворно за него? Нима бе извадил такъв голям късмет? Щеше да помни дори онзи бал в къщата на лейди Монк с благодарност. Може би за лейди Гленкора щеше да бъде по-добре да остане в чужбина в този деликатен период от живота си? Ако това бе така, те щяха да останат тук. Но преди да вземе решение по въпроса, господин Палисър разумно заключи, че трябва да се консултира с онези шестима лондонски лекари, които бе пожелал да извика в Люцерн, веднага след като бе научил благата вест.
Междувременно Алис се бе качила в спалнята на дамата, станала обект на толкова много тревожни мисли. Когато влезе, приятелката й бе облякла пеньоара си и лежеше на дивана, който се намираше до леглото.
— О, Алис, много се радвам, че дойде — рече лейди Гленкора. — Толкова искам да чуя гласа ти.