Алис коленичи пред нея и я попита дали е болна.
— Не ти е казал? Но разбира се, че не би го направил. Как би могъл? Но, Алис, как изглеждаше? Забеляза ли нещо особено в него? Беше ли доволен?
— Забелязах нещо особено и ми се стори, че изглеждаше много доволен. Но какво се е случило? Нарече ме Алис. Изобщо не изглеждаше на себе си. Какво се е случило, Кора? Каза ми веднага да се кача при теб.
— О, Алис, не можеш ли да отгатнеш?
Изведнъж Алис разбра, наведе се и прошепна своето предположение в ухото на лейди Гленкора.
— Да, струва ми се — отвърна тя. — И много добре знам какво ще стане сега. Ще ме погубят от грижи. Ако бях перачка, щях да продължа да работя и нямаше да ми има нищо.
— Толкова съм щастлива — рече лейди Гленкора няколко часа по-късно. — Не мога да отрека, че съм много щастлива. Бях убедена, че съм орисана да превръщам живота на всички около себе си в мъчение. Толкова често си пожелавах да умра! Но вече няма да си го пожелавам.
— Предполагам, че сега ще трябва да се върнем вкъщи? — рече Алис.
— Така каза… въпреки че си е втълпил, че не бива да изминавам повече от три километра на ден. Когато му предложих да се спуснем по Рейн с един от онези параходи, щеше да припадне от ужас. Попитах го защо не и той ме изгледа така, сякаш съм полудяла. Знам, че ще започне да се държи много глупаво. Лошото е, че и нас ще превърне в глупачки.
Този следобед, докато се разхождаха заедно, господин Палисър сподели тайната си с господин Грей. Той не можеше да си спести удоволствието от това да обсъди голямото събитие с новия си приятел.
— Това е един изключително важен въпрос за мен — добави господин Палисър.
— Безспорно — отвърна Грей. — Всеки мъж се чувства по този начин, когато разбере, че ще става баща.
Но това не задоволи господин Палисър.
— Да — отвърна той. — Това е съвсем естествено. Бащинството е важно нещо за всеки мъж. Но когато един мъж… Знаете ли какво, Грей? Аз не вярвам, че един мъж превъзхожда останалите, защото е богат, или защото има титла. Нито пък мисля, че тези неща го правят по-щастлив. Не съм убеден, че той има правото да се гордее с неща, които не са негова заслуга.
— Мъжете обикновено се гордеят с тези преимущества — отвърна Грей.
— Не мисля, че аз се гордея с тях. Всъщност съм сигурен, че не се гордея. Гордея се с някои неща. Гордея се тогава, когато успея да завоювам победа в Камарата. Досега не съм позволявал на някого да ме надвие и се гордея с този факт.
Може би господин Палисър си мислеше за онзи случай, когато чичо му, херцогът на Омниум, го бе заплашил и той не се бе поддал на заплахите му.
— Но не мисля, че се гордея с факта, че съдбата ме е направила наследник на чичо ми.
— Изобщо не се гордеете с това.
— Струва ми се, че за мен е по-важно да имам син, отколкото за повечето мъже. И притесненията по този въпрос са много по-оправдани в моя случай. Не съм сигурен дали ме разбирате?
— О, да! Когато става въпрос за херцогство и незнайно колко хиляди лири на година, въпросът с бъдещата собственост става много важен.
— Имуществото придобива много по-голямо значение за един човек, когато той чувства, че прави всичко в името на сина си.
— Но в същото време няма по-алчни грабители на имущество в Европа от римските папи.
— Може би е различно, когато един мъж не може да се ожени — отбеляза господин Палисър.
От всичко това може да бъде видяно, че господин Палисър и господин Грей бяха станали много близки. Ако съдбата бе отредила да се запознаят в Лондон, господин Палисър щеше да има нужда от поне една дузина срещи, преди да реши да направи нещо повече от това да кимне на господин Грей. Последният можеше да прекара няколко седмици в Мачинг, без изобщо да се сближи с благородния си домакин. Но подобни приятелства разцъфват много по-бързо в чужбина, отколкото вкъщи. Палубата на океански параход е най-плодотворната почва за завързване на внезапни приятелства, но един хотел на брега на швейцарско езеро вършеше почти същата работа.
В дните след като сподели щастливата новина със своя съпруг, лейди Гленкора често го вбесяваше с недискретното си поведение. Още същия ден тя предложи да си направят пикник, в присъствието не само на Алис, но и на господин Грей! В този случай господин Палисър не можеше да изрази всичко, което мислеше, но изражението му бе достатъчно красноречиво.