Седемдесет и четвърта глава
В която разбираме какво се случи в двора на църквата
Тези приготовления за завръщането на групата на господин Палисър в Лондон не включваха господин Грей, разбира се. Те обикновено бяха обсъждани в негово отсъствие, а после господин Палисър ги споделяше със своя нов приятел.
— Предполагам, че съвсем скоро ще се видим в Англия? — рече господин Палисър.
— Ще ви кажа, преди да заминете — отвърна Грей. — Във всеки случай смятам да се върна в Англия преди зимата.
— Тогава защо не ни посетите в Мачинг? — попита господин Палисър. — С удоволствие ще ви приемем. Заповядайте в първата седмица на декември. След това винаги отиваме на гости на херцога в Барсетшир. Въпреки че тази година едва ли ще ходим някъде.
Господин Палисър изведнъж се намръщи и дори понечи да оттегли поканата си, решавайки, че при сегашните обстоятелства едва ли би било редно да приемат гости в Мачинг през декември. Но той се бе привързал към господин Грей и сега направи нещо, което бе правил няколко пъти преди: опита се да го убеди да се кандидатира за парламента.
— Не е толкова трудно, колкото си мислите — рече той, когато Грей отвърна, че няма представа за кое място би могъл да се кандидатира. — Вижте какви хора влизат. Като например господин Вавасор. Дори той успя да си спечели място.
— Но плати много скъпо за него.
— Съвсем лесно ще намерите някой тих малък град, който да представлявате.
— Тихите малки градчета обикновено имат свои тихи малки представители — отбеляза Грей.
— Хората обичат промяната и ако сте готов да изхарчите хиляда лири, изобщо няма да ви е трудно. Ще ви помогна с каквото мога.
Но господин Грей отказа. Той не бе от мъжете, които могат да бъдат убедени да променят начина си на живот и самият факт, че Джордж Вавасор бе членувал в парламента, означаваше, че той никога не би опитал да повтори неговото постижение. Алис също бе искала да се кандидатира, но той бе отхвърлил идеята сякаш бе напълно нелепа, като дори не я бе обмислил. Щеше да й откаже със същата категоричност, ако бе предложила да се преместят да живеят в Централна Африка. Именно тази негова закрепостеност я бе изплашила и отблъснала. Той отчасти съзнаваше това, но вече бе отказал предложението й и никога не би приел същото предложение, дошло от друг човек. По този начин Грей се аргументира пред самия себе си. Ако сега бе склонил да предприеме тази стъпка, нима това не би било едно признание пред Алис за ужасната грешка, която бе допуснал?
— Тогава предполагам, че ще посветите живота си на книгите? — рече господин Палисър.
— Надявам се, че книгите ще ми помогнат — отвърна Грей. — Започвам да се съмнявам, че човек има нужда от подобна висока цел в живота си. Имам предвид цел като онази, която споменахте. Струва ми се, че ако човек се научи да живее честно и да очаква смъртта без страх, той е направил всичко необходимо.
— Несъмнено е постигнал много — отвърна господин Палисър, който не бе готов да се впусне в дълга дискусия по темата, защото не му бе дадено достатъчно време, за да обмисли аргументите си. Но той много добре знаеше, че работеше за други, а не за себе си, и бе наясно с факта, въпреки че не бе анализирал собствените си убеждения по този въпрос, че добрите мъже се трудят, за да могат други да живеят честно и да очакват смъртта без страх. Отшелникът от Недъркоутс бе разсъждавал много повече по този въпрос от изгряващата звезда на Камарата на общините, но съм склонен да смятам, че философията на изгряващата звезда беше по-правилната от двете, въпреки че господин Палисър не бе нито толкова умен, нито толкова начетен, колкото своя събеседник.
— Не виждам защо един мъж не би могъл да живее честно и почтено и в същото време да членува в парламента — продължи той след няколко минути.
— Аз също не виждам — отвърна Грей. — Сигурен съм, че има такива мъже и че страната им дължи много. Но те са обект на изкушения, от които всеки благоразумен човек може би трябва да страни.
Въпреки че говореше уверено, той бе силно впечатлен от предложението за помощ, отправено от господин Палисър, и почти съжаляваше, че не го бе приел. Изумително е колко силен и непоколебим може да изглежда един човек на хората около себе си, докато вътрешно се чувства слаб и нерешителен.
Но целта, която господин Грей преследваше в момента, бе подновяването на годежа си с Алис и той чувстваше, че трябва да получи отговор от нея, преди да се отправят обратно към Англия. Ако тя отново откажеше да му даде ръката си, мъжкото му достойнство не би му позволило да продължи да я преследва. В такъв случай щеше да му се наложи да я остави за известно време и да се надява бъдещето да бъде по-благосклонно към него. Той вярваше, че никога не би предложил любовта си на друга жена и ако Алис останеше неомъжена, може би щеше да опита пак, след година или две. Но ако се провалеше сега, нямаше да я види отново до края на този период. След като взе това решение (и тъй като не бе привърженик на изненадите), една вечер той я попита дали би се разходила с него на следващата сутрин.