Множество хора се отбиха на улица „Монпелие Парад“, за изумление на Кейт, която не подозираше, че леля й имаше толкова много приятели. Тя бе толкова объркана от присъствието на всички тези непознати хора, че й бе трудно да установи кои от тях госпожа Гринаул бе познавала отпреди и кои виждаше за пръв път. Някой познаваше друг човек, който бе познат на трети, и това бе достатъчно, за да бъде приет в къщата, стига да се ползваше с преимуществата на голямо състояние или добро обществено положение. Госпожа Гринаул се усмихваше омайващо изпод траурното си боне.
Един ден Кейт писа на Алис: „Кълна се, че тя може да бъде красива и чаровна, но в същото време знае как да отклони или дори отблъсне всеки опит за фамилиарничене от човек, чиито обстоятелства не са изгодни“.
— Скъпа лельо — рече Кейт една сутрин, след като се върнаха от разходката си по кея, — как само постави онзи капитан Белфийлд на мястото му!
— Капитан друг път! Не вярвам, че е истински капитан. Разбрах, че е трябвало да продаде къщата си, за да изплати всичките си дългове. Бил е само лейтенант, когато 97-и батальон е бил в Манчестър, но съм сигурна, че оттогава не е имал пари.
— Но всички тук го познават.
— Може би не толкова добре, колкото го познавам аз. Какво нахалство — да ми каже, че изглеждам добре! Няма нищо по-долно от мъж, който говори подобни неща, при положение че няма достатъчно пари, за да плати на перачките си.
— Но лельо, откъде знаеш, че капитан Белфийлд не е платил на перачката си?
— Знам повече, отколкото си мислиш, скъпа моя. Това ми е работата. Ако не се интересувах от тези неща, как щях да знам на кого да обръщаш внимание и кого да пренебрегваш?
Кейт напразно се бунтуваше или по-скоро се опитваше да се бунтува срещу тези майчински грижи. Тя обясни на леля си, че бе почти на трийсет и вече от десет години се грижеше сама за себе си, но без резултат. Кейт се гневеше, но госпожа Гринаул никога не губеше самообладание. Кейт се вълнуваше, докато госпожа Гринаул невъзмутимо отминаваше всяко нейно възражение, сякаш нещата, които племенницата й казваше, нямаха значение. За нея Кейт бе неомъжена млада жена със скромно състояние и следователно искаше да бъде венчана при първа възможност. Това, че отричаше този факт, бе напълно естествено, особено в този ранен етап на техните взаимоотношения. Когато Кейт опознаеше леля си малко по-добре, щеше да започне да й се доверява повече и това щеше да опрости ситуацията. Но госпожа Гринаул не възнамеряваше да жали нито себе си, нито самата Кейт в стремежа си да й помогне и трябваше да бъде безкрайно бдителна, за да я предпази от пагубното внимание на безполезни мъже като капитан Белфийлд.
— Кълна се, че не те разбирам, Кейт — рече тя на племенницата си една сутрин, докато закусваха. Напоследък навиците им бяха станали доста разточителни и се опасявам, че минаваше единайсет часа, въпреки че храната все още бе на масата. Кейт обикновено се къпеше преди закуската, но госпожа Гринаул рядко излизаше от стаята си преди десет и половина.
— Утрото е моето време за размишления — бе казала тя веднъж. — Когато една жена е преживяла толкова, колкото съм преживяла аз, тя има много неща, над които да разсъждава.
— И е много по-удобно да размишляваш в леглото — бе добавила Жанет, която бе присъствала на разговора.
— Дете, дръж езика си зад зъбите! — бе й се скарала вдовицата.
— Да, мадам — бе отвърнала Жанет.
Но да се върнем на сцената, разиграла се около масата за закуска.
— Какво не разбираш, лельо?
— Снощи танцува само два пъти и веднъж стана да говориш с капитан Белфийлд.
— За да го питам за горката жена, която пере дрехите му, без да й плаща.
— Глупости, Кейт. Сигурна съм, че не си го питала това. Просто обичаш да ме дразниш.
— Но какво може да ми направи капитан Белфийлд?
— Въпросът е каква полза би имала от това да разговаряш с него? Виждаш ли, скъпа, годините си минават. Не искам да кажа, че вече не си толкова млада… и никой не може да бъде по-хубав и свеж от теб… особено след като започна да се къпеш.
— О, лельо, недей!
— Скъпа моя, това е самата истина. Кълна се, че ти си най-недалновидното младо момиче, което някога съм познавала. Кога ще започнеш да мислиш за женитба, ако не сега?