— Това е невъзможно, господин Грей. Ако бе възможно, щях да бъда още по-ужасен човек от този, който съм.
— Защо да е невъзможно?
— Защото не мога да си простя за онова, което направих. Вие също не бива да ми прощавате.
— Но вече ти простих. Дори за миг в сърцето ми не е имало твой грях към мен, който да е останал непростен. Мисля, че постъпи глупаво и бе подведена от собствената си гордост и честолюбие. Мисля, че тези неща те поставиха в много трудно положение и за да излезеш от него, ти се видя принудена да сториш нещо неразумно. И едва по-късно осъзна, че решението ти противоречи на всичките ти принципи.
Докато той говореше, тя се обърна и го изгледа, изумена от това колко правилно бе разчел действията и мислите й.
— Така и не повярвах, че наистина ще се омъжиш за братовчед си — продължи Грей. — Когато ми казаха, че си склонила да го направиш, аз веднага заключих, че си била временно заслепена от бремето на проблемите си. Видяла си се принудена да се разбунтуваш срещу мен и си била подведена от сърцето си. Казала си си, че можеш с лека ръка да обърнеш гръб на щастието си. Виждаш, че говоря за старата ти любов към мен с откровената самонадеяност на щастлив любовник.
— Не, не, не! — възкликна тя.
— Но бурята преминава над дървото, без да го изкорени и без да наруши неговата симетричност. Когато чуем воя на вятъра и видим как дървото се огъва, ние си мислим, че дните му са преброени и всеки момент ще се прекърши. Алис, когато ветровете те огъваха и заплашваха да те прекършат, аз никога не си помислих, че ще бъдеш унищожена. Има хора, които с времето ще ти простят. Ти също ще си простиш с времето. Но аз те познавам по-добре от всеки друг, точно така, по-добре от всеки друг, и ти простих незабавно. Простих ти всичко, Алис, и го направих без никакви колебания. Ела при мен и ме утеши, Алис. Ела при мен, защото се нуждая от теб.
Тя стоеше неподвижно и мълчеше, взряна в езерото и планината, издигаща се над него. Какво би могла да му каже?
— Сега се нуждая много повече от теб — продължи той, — отколкото когато за пръв път те помолих да споделиш живота си с мен. Тогава можех да понеса да те загубя, защото не се бях хвалил с това, че си моя. Не си бях представял какъв ще бъде животът ни заедно. Но оттогава не съм имал друга надежда… не съм имал друга мечта, освен тази, която сега те моля да осъществиш. Нима се моля напразно?
— Не ме познаваш — отвърна тя. — Не знаеш колко ужасно се държах! Нямаш представа какво означава за жена да се врече във вярност на един мъж, докато обича друг.
— Но ти обичаше мен, Алис! Знаеш, че мога да ти простя това. Простих ти в мига, в който научих какво си направила! Не ме ли чу, когато ти казах, че дори за миг не съм вярвал, че ще се омъжиш за него? Алис, трябва да ме порицаеш за суетата ми, защото през цялото време вярвах, че обичаш мен и само мен. Кажи ми, че е така, скъпа моя, и миналото ще остане просто един сън.
— Аз постоянно го сънувам — рече Алис.
— Сънищата ти ще спрат да бъдат неприятни, ако главата ти е на моето рамо. Ще спреш да се обвиняваш, когато осъзнаеш, че си ме направила щастлив.
— Никога няма да спра да се обвинявам. Сторих нещо непростимо, което би донесло позор на всяка жена. Аз… аз зарязах своя любим.
— Но го направи с благородни подбуди! Нямаше дори зрънце себичност в твоето непостоянство. Сигурен съм, че бих осъдил жена, която ме е напуснала заради пари или благородническа титла или, за да се забавлява. Но при теб не беше така.
— Така беше. Реших, че си твърде непоколебим и…
— И все още го мислиш? Това ли е?
— Вече няма значение какво мисля. Аз съм едно опозорено създание и нямам право на подобни мисли. И за двама ни ще бъде по-добре, ако ме оставиш и… ако ме забравиш. Има неща, които никога не могат да бъдат простени на една жена. Неща, които тя никога не би могла да си прости.
— Нима и аз трябва да бъда наказан заради грешките ти? Това ли наричаш справедливост?
Той се изправи и застана пред нея, взирайки се в лицето й.
— Алис, ако ми кажеш, че не ме обичаш, ще ти повярвам и няма повече да те притеснявам. Знам, че никога не би ме излъгала. Сигурен съм, че никога не си изричала лъжа. Но ако след всичко, което се случи, ти все още ме обичаш, аз имам право да поискам ръката ти. Щастието ми зависи от това и имам право да очаквам да се съгласиш. Настоявам за това право. Ако наистина ме обичаш, Алис, не би се осмелила да ми откажеш. Ако го направиш, никога няма да можеш да оправдаеш това решение пред Бог.