— Виждаш ли онзи дребничък французин? — попита лейди Гленкора. — Току-що спечели половин наполеон и си тръгна с него. Не е ли интересно? Бих могла да остана тук цяла нощ.
Тя се обърна да прошепне нещо в ухото на съпруга си и очите на Алис отново потърсиха мъжа в далечния край на масата. След като бе спечелил, той бе решил да пропусне следващото раздаване. Златото бе добавено към купчината под лявата му ръка и шапката отново бе спусната ниско над очите. Едно от крупиетата му бе казало нещо, сякаш за да привлече вниманието му към играта, но мъжът просто бе поклатил глава.
След края на това раздаване, той отново се надигна и доколкото Алис можеше да прецени, избута цялата си купчина с лопатката. Тя никак не бе малка и всички около масата видяха, че я бе заложил на напълно произволно число. Една монета бе излязла от очертанията на отделението и крупието понечи да я избута обратно, като преди това попита дали да го направи.
— Да — отвърна глас на английски.
Лейди Гленкора трепна и се вкопчи в ръката на Алис. Зад тях господин Палисър обясняваше нещо на господин Грей, свързано с немската финансова система и масите за комар. Той нито чу гласа, нито забеляза реакцията на жена си. Едва ли има нужда да посочвам, че комарджията беше Бурго Фицджералд.
Но лейди Гленкора засега мълчеше. Тя внимателно пристъпи напред и впи жаден поглед в лицето, което познаваше толкова добре. Бурго отново бе повдигнал шапката си и изражението му вече не бе апатично. Очите му зорко следяха действията на мъжа, който раздаваше картите и обявяваше тяхната стойност. Не опитваше да скрие вълнението си и когато чу номера и цвета на шестата или седмата карта, той възкликна нещо, което дори Гленкора не успя да чуе. Друго крупие сложи няколко хартиени ролки със златни монети до парите му, както и една шепа наполеони.
— Защо не ги взима? — попита лейди Гленкора.
— Ще ги вземе — отвърна Алис, която не знаеше причината за вълнението на своята приятелка.
Бурго се поколеба за миг, след което понечи да прибере парите с лопатката. Но после размисли и отново ги избута на предишното място, като този път го направи много внимателно. Алис и Гленкора видяха, че мъжът, седящ от лявата му страна, се опитва да го разубеди и дори понечи да спре ръката, държаща лопатката. Но Бурго рязко се освободи и му изръмжа нещо, след което подреди ролките в избраното отделение. Крупието, което го бе изчакало за миг, започна да раздава картите и няколко секунди по-късно съдбата на богатството на Бурго бе решена. Безстрастната лопатка на крупието събра всичко и ролките със златни монети бяха върнати в подноса, от който бяха извадени.
Бурго вдигна глава и се усмихна на хората около масата. Погледите на всички присъстващи бяха приковани в него. Всъщност той привличаше погледи независимо какво правеше и къде се намираше. Всички бяха осъзнали, че иска да спечели на всяка цена, а сумата, която бе заложил, не бе никак малка. Той знаеше, че мъжете и жените около масата го гледат и затова устните му се бяха разтегнали в усмивка. После стана, пъхна ръце в джобовете на панталоните си и се отдалечи от масата, като си подсвиркваше. Приятелят му го последва и сложи ръка на рамото му, но Бурго отново се освободи, без дори да се обърне. Продължи да си подсвирква, докато прекосяваше салона.
— Алис, това е Бурго Фицджералд — прошепна лейди Гленкора.
Господин Палисър дотолкова се бе задълбочил в своя разговор за немската финансова система, че дори не го бе забелязал.
— Алис, какво можем да направим за него? Това е Бурго — повтори Гленкора.
Повечето очи в салона все още го следяха. Въпреки че бе свикнал с превратностите на съдбата, Бурго не успя да скрие разочарованието си от загубата. Начинът, по който поклащаше глава, позицията на ръцете му, тонът на подсвиркването му — всичко издаваше това разочарование. Дори равнодушните крупиета поглеждаха от време на време към него и един едър гвардеец с накривена шапка, униформа и шпага, който досега бе изглеждал полузаспал, се бе разбудил и зорко следеше движенията му. На подобни места нерядко се случваха трагедии и бе добре тези трагедии да се случват възможно най-далече от салоните, за да не бъде смущавано спокойствието на другите играчи.