Господин Палисър се чудеше какво да направи. Не беше сигурен, че бе редно да плати сметката, поне по правилата на света, в който живееше. Съдържателят също не можеше да му каже дали бе редно или не. Замисли се за жена си. Не можеше да се върне при нея, без да е направил нещо по въпроса. Така че първото нещо, което направи, бе да плати сметката. Очите на съдържателя засияха от щастие и веднага му бе изготвена разписка.
— Да му изпратим ли бутилката Сотерн? — попита той, но господин Палисър поклати глава.
— На кого да дадем разписката за платената сметка?
— Предпочитам да остане във вас.
— Може би има някаква трудност? — попита съдържателят.
Господин Палисър призна, че имаше някаква трудност. Той знаеше, че трябва да направи повече. Не можеше просто да плати сметката и да си тръгне. Това не би задоволило жена му. Трябваше да направи още нещо, за да помогне на Бурго, но какво? И как? Накрая реши да сподели проблема си със съдържателя. Не му разказа цялата история на Бурго. Не спомена нищо, свързано с лейди Гленкора. Но го накара да разбере, че бе готов да помогне на младия мъж, стига да знаеше как.
— Не виждам как бихте могли да го спрете да посещава игралните зали, сър, колкото и да опитвате — отвърна съдържателят. — Ако има един франк в джоба си, ще отиде.
Той звучеше напълно убеден по този въпрос. Накрая двамата се разбраха съдържателят да каже на Бурго, че за момента сметката му е опростена и хотелът ще бъде на негово разположение през следващите три месеца. След тяхното изтичане ще бъде помолен да напусне. Нямаше да му бъдат отпускани пари в брой. Съдържателят имаше резервации по този въпрос.
— Когато се върна в Англия, ще говоря с роднините му и ще видя какво може да бъде направено — увери го господин Палисър, след което се прибра вкъщи и каза на жена си.
— Но няма да има дрехи — рече лейди Гленкора.
Господин Палисър й отвърна, че разумният съдържател ще се погрижи за това и лейди Гленкора бе задоволена, поне временно. Все пак тя напомни на съпруга си, че трябва да се погрижат за Бурго, когато се приберат в Англия.
Клетият Бурго! Неговата история свърши, поне що се отнася до тези страници. Той скоро откри, че някой се бе погрижил за сметката му и не му бе особено трудно да предположи кой. Дискретният съдържател не му каза нищо повече, разбира се. Единственото нещо, което сподели с него, бе, че сметката му е временно опростена. Бурго обмисли случилото се и реши да напише възмутително писмо до господин Палисър, но писмото така и не бе написано. В Англия господин Палисър се видя със сър Козмо Монк и след много извинения му разказа какво бе направил.
— Не е трябвало да го правите — отвърна сър Козмо гневно. — Съжалявам, че сте го направили. Не заради парите, но съжалявам.
Сумата бе върната на господин Палисър и бе уредено Бурго да получава по петнайсет лири на седмица чрез представител на английския дипломатически корпус, но само, при условие че живее в един малък немски град, където нямаше игрални зали. Лейди Гленкора обяви, че това я задоволява за момента, но лично аз се съмнявам, че клетият Бурго можеше да изкара дълго с тази скромна издръжка.
Тук трябва да се сбогуваме с Бурго Фицджералд.
Седемдесет и седма глава
Пътешествениците се завръщат
Господин Палисър не остана дълго в Баден, след като плати сметката на Бурго. Може би няма да го обидя, ако кажа, че се страхуваше да го направи. Какво щеше да отговори, какво можеше да отговори, ако младият мъж дойдеше при него, настоявайки за обяснение? Така че още същия ден заминаха за Страсбург, за най-голяма радост на жена си.
Не се случи нищо интересно през остатъка от пътуването им. Постепенно господин Палисър стана малко по-снизходителен към жена си и не толкова настоятелен в предпазливостта си. Все още се грижеше за ресорите на каретите, но го правеше тайно и спря да настоява да си почиват след всеки изминат етап от пътуването. Когато пристигнаха в Дувър, той бе дотолкова свикнал със състоянието на жена си, че дори не протестира, когато тя мина по тясното подвижно мостче, което превръщаше слизането от кораби в истинско изпитание за всяка дама и неудобство за всеки джентълмен. Беше леко смаян, когато един грамаден мъж настоя да отвори малката кошница, която жена му носеше, и се почувства неловко, когато се видя принуден да спре на мостчето, за да даде билетите, които мислеше, че вече бе дал. Но той малко по малко свикваше с позицията си и понесе всичко това като мъж.