Съдбата на господин Чийзакър
Не можем да не признаем, че госпожа Гринаул бе много находчива жена и безкрайно разумна по отношение на другите, въпреки че хората, които я познаваха, едва ли биха казали, че бе особено разумна по отношение на самата себе си. Венчавката й за капитан Белфийлд бе много прибързана. Това несъмнено бе така, въпреки че вдовицата се бе постарала да запази богатството си в свои ръце. Но начинът, по който го бе принудила да живее в нелегалност няколко месеца преди сватбата, тактичността, с която бе подновила приятелството между него и господин Чийзакър, и ловкостта, с която бе успяла да осигури съпруга на господин Чийзакър, ни принуждават да признаем, че като цяло госпожа Гринаул притежаваше възхитителни умения.
Когато Алис пристигна в Уестморланд, тя завари Чарли Феърстерс на дълго посещение във „Вавасор Хол“. Двете с Кейт щяха да бъдат шаферки на сватбата и още при първия им разговор насаме през първата вечер на Алис в имението, Кейт й довери, че бе много вероятно господарят на Ойлимид да се предаде. Беше вярно, че Чарли нямаше нито шилинг, а господин Чийзакър си бе втълпил, че трябва да се ожени за богата наследница. Беше вярно, че той никога не бе имал високо мнение за госпожица Феърстерс и хората като нея, които нямат нито титла, нито обществено положение, нито пари (а това бяха трите неща, които ценеше най-високо). Беше вярно, че Чарли не бе красавица, а господин Чийзакър бе любител на женската красота. Беше вярно, че бе презирал Чарли и не бе криел това — бе я виждал на пясъците на Ярмът всяко лято през последните десет години, както и по улиците на Норич всяка зима, и бе започнал да я счита за клето и долно създание. По този начин мъжете като Чийзакър съдят хората. Но въпреки всички тези трудности, госпожа Гринаул се бе заела със случая на клетата Чарли и Кейт Вавасор бе почти сигурна, че леля й ще завоюва поредната си победа.
— Какво му е направила? — попита Алис.
— Придумва го, това е всичко. Упражнява такова огромно влияние върху него, че той просто не знае как да й откаже. Някога си мислех, че просто ще избяга, но вече се съмнявам. Всеки ден споделя нещо лично с него и той е дотолкова привързан към тези интимни разговори, че не би могъл да се откъсне от нея. И съм сигурна, че по време на един от тези разговори ще се озове сгоден.
— Но клетото момиче! Този брак няма ли да бъде ужасен за нея?
— В никакъв случай. Тя ще бъде прекрасна съпруга. Той е един от онези мъже, които постепенно свикват с всичко. Веднъж в месеца ще й се скара за нещо и може би ще й напомни, че е била бедна, преди да се омъжи, но тя няма да се засегне. Чарли знае как да води собствените си битки. Ще пести неговите пари, тъй като няма свои, и след няколко години двамата ще се разбират много добре.
По това време господин Чийзакър и капитан Белфийлд живееха заедно в Пенрит и посещаваха „Вавасор Хол“ през ден, като се прибираха в квартирата си чак вечерта. Когато Алис пристигна, до сватбата оставаха само осем дни и приготовленията бяха в разгара си.
— Ще бъде съвсем скромна сватба, Алис — рече леля й. — Доколкото такива неща могат да бъдат скромни. Дължа го на паметта на покойния ми съпруг. Знам, че в момента той ме гледа от небето и одобрява всичко, което правя. Всъщност веднъж ми каза, че не иска да живея в самота заради него. Ако не чувствах, че ме гледа и одобрява решенията ми, щях да бъда много нещастна.
Тя показа чеиза си на Алис и й даде няколко съвета, които, при сегашните обстоятелства, можеха да се окажат много полезни.
— Точно така. Само три лири и шест пенса за всяка. И са напълно истински. Пипни ги, ако искаш. Не можеш да ги намериш по магазините за по-малко от шест.
Алис ги пипна и се зачуди дали леля й си бе спестила тази половин крона по честен начин.
— Оглеждах се много внимателно, когато бях в града, мила моя. Виж тези. Чисто нови са. Още не съм ги носила, а ги получих като подарък, преди да овдовея. Човек трябва да бъде предвидлив, скъпа моя. Мразя стиснатите хора и всеки, който ме познава, ще потвърди това, но човек трябва да бъде предвидлив. В момента около теб има много богати хора и ще получиш много подаръци, които не искаш. Запази ги, защото някой ден могат да ти потрябват.
Докато говореше, госпожа Гринаул посочи няколко предмета сред булчинските си вещи, които бе придобила в по-ранен етап от живота си.
След това тя отвори сърцето си пред Алис, говорейки за капитана.
— Той е истински скъпоценен камък, миля моя. По свой собствен начин, разбира се. Знам, че има много недостатъци, но кой няма недостатъци? Въпреки че клетият Гринаул имаше по-малко, отколкото всеки друг човек, когото някога съм познавала.