Тъжният спомен накара госпожа Гринаул да попие очи с кърпичката си и Алис забеляза, че тя все още използваше вдовишката си кърпичка. Несъмнено щеше да я използва до последния възможен момент, след което щеше да я прибере и съхранява, докато не й се наложеше да я извади пак.
— Може би Белфийлд е бил малко разточителен. Опасявам се, че това е така. Но кой мъж не би бил разточителен, когато няма постоянен източник на доходи? Трябва да кажа, че отношението на бившите му колеги към него е много несправедливо. Кръвта ми кипва, когато мисля за това. След всичко, което е направил за родината си, след всичката кръв и пот, които е пролял на бойното поле… но ще ти разкажа за това някой друг път.
— Предполагам, че никой войник не би могъл да забогатее, лельо.
— Никой, скъпа моя. По-добре шивач. Никога не се омъжвай за войник. Но както казах, той е най-благонравното създание на света и най-верният приятел, когото някога съм имала. Трябва да чуеш какво казва господин Чийзакър за него! Но ми се струва, че ти не познаваш господин Чийзакър.
— Не, лельо, още не съм се запознала с него. Сигурно помниш, че той си замина, преди да го видя при предишното си посещение.
— Да, помня. Клетият човек! Между нас казано, Кейт можеше да го вземе за съпруг, ако бе поискала, но може би постъпи правилно.
— Не мисля, че е подходящ за Кейт.
— Имаш предвид заради фермата? Кейт не бива да си придава важност. Парите никога не са мръсни, ако питаш мен. Но може би всичко е било за добро. Тук е отседнало едно чудесно момиче, към което той е много привързан и се надявам, че двамата ще се оженят. Но както казах, приятелството между капитан Белфийлд и господин Чийзакър е нещо прекрасно и винаги съм смятала, че мъж, който може да предизвика такава обич в сърцето на друг мъж, няма как да не е от онези мъже, които стават добри съпрузи.
Алис знаеше историята на Чарли Феърстерс и нейните надежди, знаеше за кавгите между Белфийлд и Чийзакър и знаеше почти толкова за миналото на капитан Белфийлд, колкото самата госпожа Гринаул, и последната несъмнено бе наясно с това. Въпреки това тя обичаше да разказва своята история и го правеше така, сякаш вярваше във всяка дума.
По традиция на следващия ден двамата джентълмени пристигнаха заедно и Алис веднага забеляза, че госпожица Феърстерс почти не разговаря с господин Чийзакър. Беше толкова очевидно, че се старае да го избягва, че това нямаше как да остане незабелязано. Пиха чай в градината и когато господин Чийзакър се приближи до пейката, на която Чарли седеше, тя стана и се отдалечи. След това, докато се разхождаше из двора и малко по-късно, докато вървеше по пътеката през гората, тя винаги се присламчваше към някой друг, за да не се озове насаме със собственика на Ойлимид. Веднъж господин Чийзакър успя да се приближи достатъчно, за да й каже нещо напълно невинно. Той знаеше, че го избягват и не искаше да прави сцена.
— Не знам, сър — отвърна Чарли и се отдалечи с достойнство. Приближи се до Алис, която стоеше съвсем наблизо, и рече:
— Казаха ми, че току-що сте се върнали от Швейцария. Красива Швейцария! Сърцето ми копнее за тази държава. Разкажете ми нещо за нея!
Господин Чийзакър бе чул, че Алис е близка приятелка на дама, която някой ден щеше да стане херцогиня. По тази причина изпитваше благоговение към нея и бързо се отдалечи, засрамен. Точно тогава госпожа Гринаул се държеше за ръката на бъдещия си съпруг и се взираше с любов в очите му, така че господин Чийзакър се озова сам и нещастен. Той до голяма степен се бе насладил на дните, прекарани във „Вавасор Хол“, понеже бе чувствал превъзходството си пред останалите гости или поне си бе въобразявал, че го чувства. Едва ли има нужда да казвам, че госпожа Гринаул беше човекът, който доминираше над останалите, но знаеше как да направи своя приятел щастлив (както и как да го направи нещастен). Като цяло през този ден клетият Чийзакър се чувстваше много нещастен.
— Не мисля, че повече ще идвам тук — рече той на Белфийлд, докато пътуваха към Пенрит в двуколката тази вечер.
— Няма повече да идваш тук? — отвърна Белфийлд. — Но този петък сме поканени на пикник. Именно ти го предложи.
— Е, ще дойда в петък, но това ще бъде за последен път.
— Нима ще ме оставиш да пътувам сам, стари приятелю?
— Какъв е смисълът? Ще получиш своята съпруга и това е достатъчно. Истината е, че откакто онова момиче пристигна от Лондон… придава си важност и това ме дразни.