В два часа двуколката от Пенрит пристигна и през следващия час Чийзакър и капитанът разнасяха прибори и храна. Белфийлд и Чарли Феърстерс щяха да постелят покривката.
— Остави ме аз да го направя — каза Чийзакър и я измъкна от ръцете на своя приятел.
— О, разбира се — отвърна Белфийлд и я пусна.
— Капитанът щеше да го направи много по-добре — отбеляза Чарли и отметна глава назад. — Той е почти женен, а женените мъже правят тези неща по-добре от всеки друг.
Времето бе прекрасно и въпреки шарената сянка и досадните мушички, вечерята протече много приятно. Всички бяха възхитени, когато госпожа Гринаул си спомни да каже молитвата преди ядене, имайки предвид, че пасторът бе там. Тя се сети точно навреме и щеше много да се ядоса на себе си и да се смути, ако бе забравила. Господин Чийзакър седеше от дясната й страна, а духовникът от лявата и тя почти не обърна внимание на Белфийлд. Най-сладките й усмивки бяха запазени за Чийзакър. Беше решена на всичко да спечели благоразположението на своя съсед пастора и веднъж на всеки пет минути го осветяваше с един силен лъч, но запазваше пълния си блясък за Чийзакър, който никога преди не се бе чувствал толкова огрян от светлината й. Как го ласкаеше само и с каква ненаситна лакомия той поглъщаше ласкателствата й! Според нея нямаше по-прекрасно място на този свят от Ойлимид, който бе същински рай на земята.
— Ах, когато се сетя за Ойлимид… но няма значение.
В един миг той дори си помисли, че все още би могъл да спечели състезанието и да изпрати Белфийлд да ближе раните си. Вдовицата видя това и веднага взе мерки.
— Знам, че взех най-доброто възможно решение — заяви тя. — И никога няма да съжалявам за него. Във всеки случай решението е взето.
— Още не е взето — отвърна жално той.
— Взето е. И съм на мнение, че такъв уважаван провинциален джентълмен като вас трябва да си намери съпруга, която е по-млада от него. Много по-млада.
Чийзакър не разбра аргумента, но оцени намека за своята високопоставеност. И прие, че нямаше шансове по отношение на вдовицата. Въпреки това бе щастлив и не бе останала и следа от предишната му враждебност към Алис. Клетата Алис! Тя, във всеки случай, бе напълно невинна. Трябваше да мисли за толкова много неща, че не взе почти никакво участие в празненствата на госпожа Гринаул. Можем със сигурност да заявим, че ако превъзходството на господин Чийзакър е било атакувано, атаката не бе дошла от нея. Но в този случай превъзходството му бе абсолютно и както по време на вечерята, така и след нея. На него му бе позволено да раздава заповеди на Белфийлд по начин, който несъмнено му достави удоволствие.
— Трябва да изпиете още една чаша шампанско с мен, приятелю — рече госпожа Гринаул и господин Чийзакър изпи още една чаша шампанско. Това не бе нито втората, нито третата му чаша.
След вечеря решиха да се разходят из полята и госпожа Гринаул се озова до господин Чийзакър. Мисля, че Чарли Феърстерс изобщо не дойде с тях. Струва ми се, че вместо това се върна в къщата и изми лицето си, среса косата си и оправи муселиновата си рокля. Дори не бих се учудил, ако бе свалила роклята, за да я изглади наново. Знам, че капитан Белфийлд вървеше с Алис и я изуми с твърдението, че възнамерява напълно да се поправи.
— Знам какво е да бъдеш свързан със семейство като вашето, госпожице Вавасор — заяви той.
Той също бе чул за бъдещата херцогиня и се стараеше да се държи подобаващо. На Кейт се падна незавидната задача да върви с пастора.
— Това е последният път, когато ще бъдем заедно по този начин — каза вдовицата на своя приятел.
— О, не — отвърна Чийзакър. — Надявам се, че няма да е последният.
— Последният път. В сряда ще стана госпожа Белфийлд и едва ли е нужно да казвам, че имам много работа за вършене преди това. Но, господин Чийзакър, надявам се, че няма да се отчуждим след това?
Господин Чийзакър отвърна, че също се надява това да не се случи и заяви, че вратите на Ойлимид винаги ще бъдат отворени за госпожа Белфийлд.
— Всички знаем колко сте гостоприемен — каза тя. — Нито аз, нито моят бъдещ съпруг имаме основание да се съмняваме в това. Той често казва, че вие сте абсолютният идеал за английски провинциален джентълмен.
— Аз съм просто един беден фермер от Норфък — отвърна Чийзакър. — Не обичам да си придавам излишна важност. Говореше се, че мога да стана мирови съдия, но не обръщам внимание на подобни приказки.