— О, господин Чийзакър! — възкликна Чарли.
— О, господин Чийзакър! — повтори някой през смях.
Клетият Чийзакър рязко се обърна и видя, че госпожа Гринаул, която трябваше да се занимава с чая в къщата, по незнайна причина бе дошла съвсем близо до мястото, което той бе избрал за своята малка недискретност.
— Господин Чийзакър — повтори Чарли, хлипайки, — как смеете да ме целувате? И пред целия свят!
— Само госпожа Гринаул видя — оправда се Чийзакър.
— И какво ще си помисли тя за мен?
— Бог да те благослови, дете нищо няма да си помисли! И ти не бива да мислиш за това.
— Но не мога да не мисля. Не знам какво да правя. Просто не знам.
След тези думи Чарли стана от пейката и започна бавно да се отдалечава. Чийзакър се замисли. Дали да я последва, или да не я последва? Реши, че трябва да тръгне след нея. Знаеше, че Чарли беше стръв с напълно видима кукичка. Знаеше, че самият той бе голямата риба, която тези две жени се опитваха да хванат на въдицата си. Но накрая прецени, че нямаше да пострада, ако се остави да бъде уловен. Така че стана и я последва. Съмнявам се, че Чарли смяташе да тръгне през гората, по тясната пътечка, водеща до старата лятна беседка сред дърветата. Несъмнено беше прекалено разстроена, за да знае къде отива. Но това бе пътеката, по която пое и не след дълго двамата с Чийзакър се озоваха сами в беседката.
— Недей, Сам, недей! Някой наистина може да дойде. Еми добре. Но няма да го направя пак.
Чарли каза това след последната целувка, която получи този ден… с изключение на една или две, които получи по-късно същата вечер, но няма смисъл да говорим за тях сега. В този случай целувката в лятната беседка бе напълно оправдана, тъй като госпожица Феърстерс току-що бе станала госпожа Чийзакър.
Но как щеше да се покаже пред приятелите си? Този въпрос измъчваше господин Чийзакър, когато стана от пейката след последната им прегръдка. Бе обещал на Чарли и може би щеше да спази обещанието си, но реши, че нямаше смисъл веднага да го разгласяват. Но Чарли бе на друго мнение и нямаше да се остави толкова лесно. Тя имаше ликуващ вид, когато се върнаха от разходката си. Беше се изчервила и не поглеждаше никого в очите, но стискаше ръката на своя любим и стоеше толкова близо до него, че никой не би могъл да остане с грешно впечатление относно онова, което се бе случило.
— Господи, Чарли! Къде бяхте двамата с господин Чийзакър? — попита госпожа Гринаул.
— Решихме да се разходим в гората и се изгубихме — отвърна Чарли.
— Нима? — рече госпожа Гринаул.
Няма смисъл да разказвам цялата дълга история и да описвам опитите на Чийзакър да избяга и ловкостта, с която госпожа Гринаул го накара да спази обещанието си. Надявам се, че Чарли Феърстерс й е била благодарна. Към края на вечерта, под упойващото влияние на две чаши горещо бренди с вода (мисля, че самата вдовица му бе донесла втората), господин Чийзакър, преди това влияние да е станало прекалено голямо, се бе видял принуден да признае, че е станал щастливият притежател на сърцето и ръката на Чарли Феърстерс.
— Вие сте истински късметлия — отвърна вдовицата с явен ентусиазъм, — и ви поздравявам от все сърце! Освен това ви съветвам да не отлагате щастливото събитие. Колкото по-скоро се ожените, толкова по-добре!
Още преди края на вечерта госпожа Гринаул бе събрала двамата в свое присъствие и бе определила деня на сватбата.
— На човек трябва да му бъде позволено сам да взима подобни решения — прошепна й господин Чийзакър в напразен опит да се защити, но госпожа Гринаул не му показа никаква милост, тъй като знаеше докъде можеше да доведе това.
Вдовицата бе от онези хора, които не се отказват, докато не постигнат целта си и се надявам, че госпожица Феърстерс е изразила своята признателност. Именно след насрочването на сватбата тя получи последната си целувка за вечерта — вечер, изпълнена с толкова много събития.
— Хайде, Чарли, бъди добра с него — подкани я вдовицата. — Той вече е твой.
И Чарли беше добра.
— Ще се венчаят веднага, след като се върнем от пътуването си — рече госпожа Гринаул на Кейт на следващия ден. — Ще й услужа с пари, за да си купи всичко необходимо. Той ще го направи, дори да се наложи да отида сама до Норфък и да го доведа за ушите. Името ми да не е Гринаул, ако не го направи… или Белфийлд, както ще се казвам тогава.
— Няма да се изненадам, ако наистина й се наложи да отиде до Норфък — сподели Кейт с братовчедка си.