За съжаление, не мога да опиша развръзката на тези събития в следващите страници. Мога само да посоча, че когато мисля за силния характер и непоколебимото приятелство на госпожа Гринаул, аз изпитвам увереност, че бъдещето на госпожица Феърстерс е осигурено.
Сватбата на самата госпожа Гринаул мина много успешно. Тя прие да стане жена на капитан Белфийлд и да бъде с него и в лошо, и в добро, като бе решена на всичко, за да превърне лошото в добро и да изправи капитана на крака, ако това бе възможно. Във всеки случай той бе голям късметлия. Ако имаше нещо, което можеше да го изправи на крака, той го бе открил. Бе открил съпруга, която бе готова да му прости прегрешенията от миналото, както и ако се наложеше, някои бъдещи прегрешения; която можеше да си позволи да задоволи всичките му нужди и бе достатъчно добра, за да го направи, и което бе най-важно за капитана — която бе достатъчно силна, за да му попречи да разори и двама им. Читателю, нека пожелаем щастлив съвместен живот на капитана и госпожа Белфийлд!
В деня след сватбената церемония Алис Вавасор и Кейт Вавасор заминаха за Мачинг.
Седемдесет и девета глава
Диамантите са диаманти
Наближавайки края на своето пътуване, Кейт и Алис изпаднаха в лек смут и не мога да не призная, че имаха причина за тази нервност. Това щеше да бъде първата среща между Кейт Вавасор и господин Грей, който бе отседнал в Мачинг и щеше да остане там до седмицата на сватбата си. След това щеше да се върне за няколко дни в Кеймбриджшир, а вечерта преди церемонията щеше да бъде приет като гост в дома на енорийския пастор в Мачинг.
— Защо не дойде направо тук? — каза лейди Гленкора на своя съпруг. — Това са пълни глупости.
Но господин Палисър не отстъпи. Въпреки че бе радикал в политическите си убеждения, той за нищо на света не би изневерил на древните традиции на предците си, така че въпросът бе решен. Това означаваше, че Кейт щеше да се запознае с господин Грей в деня на своето пристигане в Мачинг. Смущението й бе напълно разбираемо, защото тя чувстваше вина за болката, която му бе причинила. Освен това все още изпитваше страхопочитание към хората от рода Палисър заради богатството и общественото им положение. Тя се страхуваше от тях, но бе ужасена от господин Грей.
Алис също бе неспокойна. Нямаше да се съгласи на такъв бърз брак, ако не се чувстваше длъжна след всички неприятности, които бе причинила, да прави онова, което й казваха. Когато датата бе определена, тя не се бе осмелила да възрази и бе позволила на лейди Гленкора да уреди всичко така, както искаше. Но внезапността на този брак не бе единственото нещо, което я измъчваше. Обстоятелствата около самата сватбена церемония я ужасяваха. Както лейди Мидлотиан, така и маркизата на Единбург щяха да присъстват. Когато й съобщиха това в едно писмо, тя нямаше как да го предотврати. Лейди Гленкора й бе написала:
„Лейди Маклауд е права почти във всичко, което казва. Във всеки случай не бива да постъпваш глупаво и да страниш от братовчедите си просто защото имат титли след имената си. Трябва да се приспособяваш към подобни неща.“
Освен това лейди Гленкора бе съставила списъка с шаферки. Алис я бе помолила да й позволи да си избере само една, но единствено Кейт я бе подкрепила. Но може би трябваше да се досети, че съгласието й да се венчае в Мачинг (не че бе имала избор по този въпрос) означаваше, че всички тези въпроси ще бъдат решени без нея. Следователно списъкът с шаферки включваше двете дъщери на лейди Мидлотиан, лейди Джейн и лейди Мери, дъщерята на маркизата, която също бе лейди Джейн, както и две госпожици от Лондон на име Хауърд, които Алис и лейди Гленкора познаваха и които имаха далечна роднинска връзка с тях. Бе направен опит двете госпожици Палисър също да бъдат включени в групата, но те бяха отказали, оправдавайки се с възрастта си.
— Жена, която не възнамерява да се омъжва, не бива да става шаферка — заяви Софи, която бе по-своенравната от двете. — Аз не смятам да се омъжвам и не искам да бъда в компанията на млади момичета.
По тази причина лейди Гленкора се бе видяла принудена да се задоволи само с шест шаферки, но се бе заклела, че ще ги облече както подобава. Тя щеше да осигури роклите, а господин Палисър да им подари по една брошка и една лента за ръкав.
— Тя е единственият човек на този свят, с изключение на теб, когото искам да глезя — рече лейди Гленкора на своя съпруг и неговият отговор бе да й даде картбланш по отношение на разходите.