— Но ще бъде в парламента, нали?
— О, да, ще бъде в парламента. Не съм напълно сигурна, че разбирам, но има някакъв мъж, който ще освободи мястото си в Барсетшир. Мъж, който е съюзник на херцога. И затова херцогът иска Плантагенет да се кандидатира за това място. Не разбирам какво значение има.
— Но ще бъде в кабинета?
— О, да. И кой според теб ще бъде новият представител на Силвърбридж?
— Нямам представа — отвърна Алис, въпреки че имаше.
— Имай предвид, че не би трябвало да знам и той не трябваше да ми казва. Но говорил с херцога и го помолил да даде мястото на Джефри. Херцогът обаче се разгневил и отвърнал, че Джефри няма нито шилинг. Накратко, той категорично отказал. Клетият Джефри! Трябва да се опитаме да направим нещо за него, но не знам как. После херцогът заявил, че Плантагенет трябва да убеди някой свой приятел да се кандидатира за Силвърбридж. Приятел, който разполага със свои собствени средства. И предполагам, само предполагам, че Плантагенет споменал името на господин Грей.
— О, Гленкора!
— Разговарят толкова много, че понякога се чудя кой е по-досадният от двамата — Плантагенет или господин Грей. Когато онази вечер господин Грей започна да говори за цената на захарта в дневната, аз осъзнах, че с теб е свършено. Ще стане финансов министър. Ще видиш. Или лорд на нещо. Или пък ще бъде назначен на държавна работа като нечий помощник. И някой ден ще полудее, или защото е бил, или защото не е бил поканен в кабинета.
Въпреки думите си, лейди Гленкора знаеше, че тази новина ще зарадва братовчедка й повече от всяка друга, която би могла да й съобщи.
Гостите започнаха да пристигат на групи. Първи бяха двете госпожици Хауърд, които изразиха възхищението си както от вкуса на лейди Гленкора, така и от щедростта на нейния съпруг (тъй като току-що бяха получили брошките и лентите си от него). Кейт не бе казала почти нищо по този въпрос, но госпожиците Хауърд побързаха да изразят своята признателност. Те бяха добронамерени и жизнерадостни момичета и в къщата стана по-весело след тяхното пристигане. Но после дойде ред на бележитата личност, която предизвикваше най-много страх у Алис — лейди Мидлотиан! Кейт бе станала много любопитна относно графинята и нямаше търпение да види лицето и да чуе гласа й. Лейди Мидлотиан пристигна заедно с дъщерите си лейди Джейн и лейди Мери. Не съм убеден, че те бяха много по-млади от госпожиците Палисър, но най-вероятно още не бяха взели окончателно решение относно бъдещето си и дори да го бяха направили, не смятаха, че това трябваше да ги лиши от правото да блестят в ролята на шаферки. Алис се бе запознала съвсем набързо с тях миналата пролет в Лондон, но лейди Гленкора ги бе убедила да й станат шаферки и те се държаха безкрайно любезно с нея. Бяха любезни и с Кейт и поне на пръв поглед всичко в Мачинг се развиваше по план.
Разбира се, имаше неприятна сцена между Алис и лейди Мидлотиан, но тя се случи далеч от хорските очи.
— Длъжна си да го направиш — бе й казала лейди Гленкора с шеговито печален тон. — Защо не я оставиш да поскача малко отгоре ти? Знаеш, че не може да те нарани.
— Но не искам хората да скачат отгоре ми — бе отвърнала Алис.
— И защо винаги трябва да получаваш това, което искаш? Толкова си неразумна. Помисли за това колко много скачаха върху мен! Помисли за това какво изтърпях аз! Ако знаеше какви неща ми е говорила лейди Мидлотиан, нямаше да те е страх. Бях изпратена да прекарам една седмица с нея и бях напълно беззащитна. Понякога викаха и маркизата, но тя само гледаше. Никога не говореше. Взираше се в мен, сумтеше и накрая вдигаше ръце. Намразих я дори повече от лейди Мидлотиан. Помисли за това какво ми причиниха. А сега сме приятелки. Какво ти дава право да очакваш, че можеш да се спасиш от тях?
Алис не можеше да се спаси и прекара почти час на четири очи с лейди Мидлотиан.
— Предполагам, че лейди Маклауд ви е прочела писмото ми? — започна графинята.
— Да… или по-скоро ми го даде да го прочета.
— Надявам се, че ме разбирате, Алис.
— О, да. Предполагам, че ви разбирам.
— Само предполагате, скъпа! Няма да се задоволя с предположения. Искам напълно да оцените чувствата ми към вас. Искам да знаете, че мисля за бъдещето ви и съм напълно доволна от стъпката, която сте предприели.