Графинята зачака отговор, но Алис мълчеше. Езикът я сърбеше да заяви на старицата, че не се интересуваше от нейното одобрение, но бе наясно с факта, че бе заслужила наказанието си и реши да приеме този разговор като част от него. В момента скачаха отгоре й и чувството не бе особено приятно, но след всичко, което бе сторила, тя си го бе заслужила.
— Напълно доволна — продължи графинята. — И сега искам да засегна, съвсем накратко, онова, което се случи между нас, докато бяхме под същия покрив миналата зима.
— Защо изобщо трябва да го засягате, лейди Мидлотиан?
— Защото мисля, че ще ви бъде от полза и защото не смятам, че бих могла да ви убедя в това, че съм ви простила всичко, без да ви кажа, че съм ви простила и това. Миналата зима дойдох чак от Шотландия с целта да си разменя няколко думи с вас.
— Съжалявам, че ви се е наложило.
— Аз не съжалявам, Алис. Не съжалявам за нищо, което съм сторила в изпълнение на дълга си. Никой не може да знае доколко казаното от мен ви е било от полза.
Алис си помисли, че знае много добре, но си замълча.
— Трябва да призная, че онова, което тогава сметнах за упорство от ваша страна, както и бих казала, за пълно безразличие към… към… към изискванията на благоразумието, да не говорим за нормите на доброто възпитание, както и бих казала, за обязаностите на дълга и моралното поведение, ме шокира дълбоко. Това наистина е така, скъпа моя. Не мисля, че някога съм била по-шокирана през живота си. Поведението ви бе толкова неразбираемо!
Тук лейди Мидлотиан вдигна ръка по начин, който бе крайно повелителен.
— Напълно неразбираемо! Но всичко това е в миналото. Готова съм да ви простя тази лична обида и вече го направих. Никога повече няма да мисля за случилото се.
Тук лейди Мидлотиан махна с ръце, сякаш за да прогони спомена за нанесената й обида.
— Но онова, което искам да ви кажа, е следното: прощавам ви и за собственото ви поведение!
Тук тя отново млъкна, чакайки Алис да каже нещо. Но Алис просто се намръщи. Коя бе тази противна стара графиня? Нима мнението й означаваше толкова много за нея, че да се подлага на такова мъчение? Джон Грей й бе простил и това й бе напълно достатъчно. Нямаше нужда от нечия друга прошка. Не бе простила на самата себе си и едва ли някога щеше да си прости. И никоя жена в Англия не би могла да й помогне да го направи. Беше извършила грях, но този грях не бе срещу лейди Мидлотиан.
„Позволи й да поскача малко отгоре ти — бе й казала лейди Гленкора. — Просто го изтърпи.“
Алис й бе обещала да го направи, но й бе много трудно да спази това обещание.
— Двете с маркизата обсъдихме всичко — продължи лейди Мидлотиан — и тя ме помоли да говоря с вас както от мое, така и от нейно име.
Това все пак беше някаква утеха за Алис, която още не се бе запознала с маркизата.
— Решихме да приемем, че всички тези малки грешки никога не са се случвали. С удоволствие ще приемем вас и вашия съпруг, който, смея да твърдя, е един от най-вежливите и възпитани мъже, които някога съм срещала. Изглежда двамата с господин Палисър са станали много близки и съм сигурна, че това ви радва.
— Радва него, което е по-важно — отвърна Алис.
— Точно така. И сега, скъпа моя, всичко е простено и ще бъде забравено. Елате и ме целунете и ми позволете да ви пожелая всичко най-хубаво.
Алис се подчини и прие целувката, поздравленията и малка кутийка с бижута, която лейди Мидлотиан извади от джоба си.
— Диамантите са от маркизата, скъпа моя, чиито възможности, както много добре знаете, значително надвишават моите. Гранатите са от мен. Надявам се, че ще ги носите дълго и щастливо.
Не съм сигурен кое бе по-лошо: лекцията, целувката или подаръкът. Алис несъмнено щеше да откаже подаръка, ако можеше да го направи, но не можеше. Когато се бе съгласила да се ожени в Мачинг, тя не бе помислила за всички негативни последици от това решение. Но знаеше, че бе заслужила наказанието си, въпреки че ставаше все по-раздразнителна и нетърпелива. Този разговор с лейди Мидлотиан я изтормози, но Алис го изтърпя, защото знаеше, че бе заслужила всяка остра дума на графинята. Бе се унизила в опитите си да изпъкне пред останалите момичета и бе напълно справедливо да бъде наказана за глупостта си, преди тя да й бъде простена. Джон Грей я наказваше по един начин, като отказваше да споменава тази глупост, да мисли за нея или дори да я взима предвид. И сега лейди Мидлотиан я бе наказала по друг начин. И когато Алис най-накрая бе освободена, тя се раздели с графинята смирено и с ясното съзнание, че си бе получила заслуженото.