— Защо би те намразил?
— Не бих могла да направя нищо по въпроса, дори да ме намрази. Но само си помисли какво би означавало това за Плантагенет. Сигурно си забелязала промяната в него? А бебето още не се е родило!
— Разбира се, че съм я забелязала. Това е най-прекрасната промяна на света.
— Помисли какво би означавало това за мен, Алис. Едно време лежах будна по цели нощи и си мислех, че заслужавам да умра. Дори бях решила да се удавя… но така и не се осмелих. Но повече няма да мисля за Джефри.
След това тя каза на Алис какво бяха направили за Бурго и как чичо й му бе платил хотелската сметка и се бе съгласил да му отпуска издръжка.
— Клетият Бурго! — рече лейди Гленкора. — Парите няма да му стигнат, за да си купува ръкавици.
Сватбата бе разкошна, за изумление на Алис и за неудобство на господин Вавасор, който пристигна вечерта преди церемонията, докато лейди Гленкора и дъщеря му се разхождаха из руините. Господин Грей нито веднъж не загуби самообладание и лейди Гленкора обяви, че е изиграл ролята си толкова добре, сякаш има навика да се жени веднъж в годината.
— Нищо на този свят не би могло да го смути, така че дори не се опитвай, мила моя — рече тя на Алис.
Двете с лейди Гленкора бяха останали за минутка сами в гардеробната на втория етаж, преди булката да слезе долу.
— Знам — отвърна Алис — и затова никога няма да опитвам.
Осемдесета глава
Историята свършва в имението на херцога на Омниум
Господин Грей и жена му бяха отведени от Мачинг с пощенски коне, за да започнат медения си месец. Можем да бъдем сигурни, че и двамата бяха много щастливи. Когато я попитали къде би искала да отиде, Алис просто предложила да не бъде Швейцария. Впоследствие двамата се озовали в Италия и посетили Венеция, Флоренция и накрая Рим, но всъщност това не било първоначалното им намерение. Господин Грей сметнал, че съвсем скоро ще му се наложи да се върне в Англия, защото ще го очакват в Силвърбридж, графство Барсетшир. Но седмица след сватбата той бе научил, че всичко е отложено. Господин Палисър не бе успял да осъществи мечтата си. Той бе изпратил следното съобщение на господин Грей:
„Няма да има свободно място нито в графството, нито в избирателния район до следващата сесия на парламента.“
Писмото на лейди Гленкора до Алис бе много по-изчерпателно и съдържаше цели три страници текст, като последната бе зачеркната. Но не съм убеден, че бе по-ясно. Тя обиждаше лорд Брок, господин Файнспън и всички държавни лица и институции, защото нещата не се бяха наредили по вкуса й, въпреки че се бяха наредили по вкуса на Алис.
— Ти ще можеш да посетиш Рим, да разгледаш всичко и да се забавляваш — все неща, които не ми бяха позволени. И целият този шум и цялата тази суматоха около изборите в Барсетшир ще се вдигнат точно по време на родилните ми мъки.
Тази зима лейди Гленкора изпрати няколко дълги писма до Рим — писма, на които Алис се наслади, въпреки че бяха прекалено недискретни. Херцогът бе пристигнал в замъка за коледните празници и описанията на лейди Гленкора на неговата загриженост за бъдещия му наследник бяха безкрайно комични.
„Идва и се навежда над мен на дивана по начин, който ме изпълва с ужас. Гледа ме така, сякаш да бъдеш майка на неговия наследник е природно чудо. Ужасен е, когато ми говори, и е още по-ужасен, когато мълчи. Онзи ден дяволът ме накара да отвърна, че се надявам да е момиче. Изражението му така се промени, че се уплаших. Струва ми се, че ако наистина е момиче, ще ме изгони от къщата. Но какво бих могла да направя по въпроса? Иска ми се да чакаше бебе по същото време, Алис. В такъв случай, ако ти родеше момче, а аз момиче, щяхме да ги разменим.“
Това бе много недискретно. Лейди Гленкора често й пишеше подобни не дискретни писма, които Алис не можеше да покаже на съпруга си. За свое най-голямо съжаление.
Но декември и януари се изтъркаляха и дойде време господин и госпожа Грей да се отправят обратно към Англия. Съпругът подробно бе обсъдил парламентарните си амбиции с жена си и бе открил в нея един много добър слушател. След като бе решил да преследва тази цел, той щеше да направи всичко по силите си, за да я постигне. Говореше за политика почти толкова често, колкото самият господин Палисър. Но господин Грей в никакъв случай не можеше да се оплаче, че жена му не споделя интересите му. Когато се върнаха, Алис получи няколко писма от лейди Гленкора, написани в дните преди раждането. Херцогът си бе отишъл, разбира се, но щеше да се върне в уреченото време.