— Гъс, кълна се, че изглеждаш прекрасно — възкликна той.
Трябва да бъде обяснено, че капитан Белфийлд бе кръстен Густав.
— Не знам — отвърна капитанът. — Един приятел ми изпрати тези дрехи и каза, че били подходящи. Но бих ги сменил е твоите, ако искаш.
Чийзакър знаеше, че не би могъл да се побере в неговата куртка, така че не каза нищо, но се намрази още повече.
Сигурно помните, че госпожа Гринаул бе разкритикувала жестоко претенциите на капитан Белфийлд, обсъждайки неговия характер с племенницата си, но сега го посрещна с благосклонна усмивка. Може би мнението й за характера му се бе променило или пък бе решила да жертва собствените си чувства, за да не злепостави господин Чийзакър, тъй като двамата бяха добри приятели. Във всеки случай тя прие и двамата с широка усмивка. Госпожа Гринаул имаше впечатляващ талант по отношение на усмивките и можеше да демонстрира благоразположение към половин дузина различни джентълмени за точно толкова минути. Завариха я заобиколена от отворени кошници, които все още се пълнеха, докато госпожа Джоунс, Жанет и готвачката кръжаха около нея, изпълнявайки заръките й. Вдовицата държеше разгъната салфетка в едната си ръка и бе завързала голяма груба престилка около роклята си, за да се предпази от евентуално разливане на сос, оцет или сметана, но иначе демонстрираше траурните си одежди в техния пълен блясък. Не бе смекчила тържественото им великолепие дори малко. Не искаше да прави никакви компромиси между света на удоволствието и света на скръбта. В момента вдовицата, четири месеца след кончината на своя съпруг и с все още погребано сърце, подготвяше един изтънчен банкет с размах и вещина. Беше готова веднага да седне сред кошниците, в една, от които току-що внимателно бе сложен пай с месо от яребица, и да говори през сълзи за прескъпия си съпруг, без да се интересува от това дали хората ще одобрят поведението й. Господин Чийзакър и капитан Белфийлд решиха, че го одобряват.
— О, господин Чийзакър, вие вече сте тук, а аз още не съм и наполовина готова! Капитан Белфийлд, надявам се, че харесвате престилката ми.
— Харесвам всичко, което носите, госпожо Гринаул.
— Не говорете така, когато знаете, че… но няма значение. Днес няма да мислим за тъжни неща или поне ще се опитаме. Нали така, господин Чийзакър?
— О, несъмнено, несъмнено… освен ако не завали.
— Няма да завали. Дори няма да мислим за тази възможност! Между другото, капитан Белфийлд, двете с племенницата ми смятаме да изпратим няколко неща в една чанта, за да можем да се приведем в приличен вид след края на пикника. Не искаме това да се разгласява, защото, ако останалите дами разберат, ще решат, че сме решили да се контим… а не би имало място за всички, нали?
— Не, не би имало — отвърна господин Чийзакър, който предишната вечер бе отишъл да провери и може би да ограничи работата на дърводелците.
— Точно така — каза госпожа Гринаул. — Но нали няма да е проблем, господин Чийзакър, ако Жанет дойде с чантата? Ще се вози в каруцата с храната. Знам, че тя е ваша приятелка.
— Разбира се, че нямам нищо против — отвърна господин Чийзакър.
— Благодаря ви, сър — рече Жанет и направи реверанс.
— Жанет, не позволявай на господин Чийзакър да завърти главата ти. Дръж се прилично и бъди полезна. Добре, да помислим. Какво остана? Госпожо Джоунс, вече можете да ми дадете тази шунка. Капитан Белфийлд, подайте я насам. Не я слагайте в онази кошница, защото ще я сложите на обратно. Ето, едва не ме принудихте да изпусна кайсиевия пай.
Докато капитанът и вдовицата си подаваха ястия, те си размениха и няколко невинни закачки, които сякаш обидиха господин Чийзакър, защото той обърна гръб на кошниците и пристъпи към вратата.
Госпожа Гринаул забеляза това и незабавно се постара да излекува горчивината.
— Знаете ли какво, господин Чийзакър? — рече тя. — Кейт още не е слязла, защото не искаше да я видите с престилка, облечена върху роклята!
— Кълна се, че не знам защо госпожица Вавасор се притеснява от това как ще я видя.
— Нито пък аз. Точно това й казах. Заповядайте във всекидневната.
Ще я откриете там и можете да я накарате сама да ви обясни поведението си.
— Не би слязла за мен — отвърна господин Чийзакър, но не помръдна от мястото си. Може би не искаше да оставя приятеля си насаме е вдовицата.