Накрая и последното ястие бе прибрано и госпожа Гринаул се качи горе с двамата джентълмени. Там завариха Кейт в компанията на три други дами, които бяха обещали да дойдат под закрилата на госпожа Гринаул. Две от дамите бяха госпожиците Феърстерс, които вдовицата бе решила да покровителства и които й се отблагодаряваха за добротата с откровени хвалебствия, стреснали Кейт със своята дързост.
— Скъпата ти леля! — бе рекла Фани Феърстерс, влизайки в стаята. — Не мисля, че някога съм срещала по-мила и добронамерена жена!
— Нито пък толкова духовита! — бе допълнила сестра й Шарлът, която всички в Ярмът наричаха Чарли.
Когато вдовицата влезе в стаята, те се втурнаха към нея и я обсипаха с целувки, кълнейки се, че никога преди не са я виждали толкова прелестна. Но тъй като скъпите нови ръкавици, които момичетата носеха на ръцете си, бяха подарък от госпожа Гринаул, те със сигурност й дължаха малко обич. Истината е, че малко дами биха направили такъв подарък на приятелки, които познават от толкова скоро, но по тези въпроси госпожа Гринаул нямаше равна. Тя вече бе опознала сестрите Феърстерс много добре и често си позволяваше да ги съветва относно плановете им за бъдещето.
Третата дама беше тихата и дребничка госпожа Грийн, чийто съпруг бе първи лейтенант на боен кораб на западноиндийския пост. Госпожа Грийн бе хубава и благовъзпитана жена, но бе много мълчалива и това, като че ли, я правеше неподходяща за приятелството на госпожа Гринаул. Но вдовицата бе открила, че госпожа Грийн е самотна и не много богата и следователно има нужда от високопоставени приятели. По тази причина, от чисто доброжелателство, вдовицата се бе натрапила в живота й и госпожа Грийн, с огромна неохота, бе приела да дойде на пикника.
— Сигурна съм, че съпругът ви би одобрил — бе казала госпожа Гринаул, — и се надявам, че ще доживея да му кажа, че съм ви накарала да дойдете.
Появи се и по-малкият брат на момичетата, Джо Феърстерс, който бе дългурест, безполезен и мързелив младеж. Джо се подготвяше за бъдеща кариера в една адвокатска кантора в Норич, но в момента бе в тежест на всичките си приятели.
— Предложихме му да дойде — рече Фани на вдовицата с извинителен тон, — защото решихме, че може да е полезен в носенето на пелерините.
Госпожа Гринаул се усмихна благосклонно на Джо и го увери, че е очарована да се запознае с него, но без да спомене работата, която му бе отредена.
И след това тръгнаха. Когато стигнаха вратата, както Чийзакър, така и капитанът направиха опит да хванат ръката на вдовицата. Но тя бе уредила всичко. Капитан Белфийлд се озова до госпожа Грийн, докато господин Чийзакър се видя принуден да върви до Кейт Вавасор.
— Ще взема вашата ръка, господин Джо — каза вдовицата, — а сестрите ви могат да дойдат с нас.
Но когато стигнаха до лодките, около които вече се бяха събрали останалите хора, поканени на пикника, господин Чийзакър се озова разделен от вдовицата, въпреки че самият той бе платил за тях. Качи се в лодката, съдържаща Кейт Вавасор, и бе избутан в морето, гледайки как капитан Белфийлд помага на госпожа Гринаул да опази роклята си от водата. Предварително бе решил да плава в компанията на вдовицата и смяташе, че има това право, при положение че той бе платил за всичко. Но госпожа Гринаул ги бе разпределила с няколко добре подбрани думи и господин Чийзакър се бе почувствал напълно безпомощен да направи каквото и да било.
— Не мислите ли, че Белфийлд изглежда абсурдно в тази куртка? — рече той на Кейт, сядайки в лодката.
— Така ли смятате? Аз пък мисля, че е много красива и напълно подходяща за случая.
Господин Чийзакър намрази капитан Белфийлд и отново съжали за това, че не се бе издокарал като него. Не можеше да понесе мисълта, че неговият приятел, който не бе платил за нищо, ще обере всичката слава и ще го лиши от удоволствията, които по право му се полагаха.
— Може да му отива — рече Чийзакър, — но не мислите ли, че е прекалено разточителна?
— Не мога да кажа. Нямам представа колко струва една куртка, цялата покрита с малки месингови копчета.
— А жилетката, госпожице Вавасор! — рече Чийзакър с мрачен тон.
— Предполагам, че жилетката е била скъпа.
— О, ужасно скъпа! А не притежава нищо, госпожице Вавасор. Абсолютно нищо. Знаете ли какво? — попита той и снижи гласа си до шепот. — Завчера му дадох двайсет лири назаем. О, да. Не казвайте на никого, разбира се. Доверявам ви това, защото напоследък прекарвате много време заедно и е редно да бъдете запозната с неговото материално положение.