— Господин Чийзакър, струва ми се, че ще бъде по-добре да се откажете — рече една разтревожена майка. — Роклята на Мария вече е измокрена.
Мария възрази плахо, че това не е така, но риболовът веднага бе преустановен. Господин Чийзакър чувстваше, че Мария бе поканена на риболов и бе избрала да се качи в лодката, така че би трябвало да може да се примири с естествените последици от това решение.
— Има хора, които искат само да взимат, без да дават нищо в замяна — рече той на Кейт малко по-късно, докато вървяха заедно към мястото, избрано за пикника. Но господин Чийзакър се държеше неблагоразумие и несправедливо. Момичетата бяха дошли на това събитие с най-добрите си шапки и най-новите си муселинови рокли, но не за да го гледат как лови скумрии, а за да флиртуват и да танцуват с джентълмени.
— Не можете да очаквате, че момиче, положило толкова усилия по отношение на облеклото си, ще се примири с това да бъде пръскано с морска вода — отвърна Кейт.
— Тогава да не идва на риболов — отсече господин Чийзакър. — Мразя хората, които си придават важност.
Но след като пристигнаха, госпожа Гринаул бързо се открои като доайен на събитието, напълно засенчвайки господин Чийзакър със своя авторитет. Между тях се разрази кратка схватка за надмощие, останала невидима за повечето присъстващи, но по този въпрос господин Чийзакър нямаше никакъв шанс да излезе победител. Склонен съм да мисля, че вдовицата щеше да ликува дори и да не бе допринесла с нищо за храната, но след като и това бе точка в нейна полза, изходът от битката бе предрешен. Освен това Жанет бе нейната лична прислужница. Господин Чийзакър трябваше да се предаде и въпреки че се суетеше и се стараеше да бъде забележим, той изпълняваше чужди заповеди и не след дълго се превърна във верен слуга на вдовицата. Капитан Белфийлд също се опитваше да бъде полезен, но караше господин Чийзакър да стиска зъби от гняв, защото даваше напътствия и те биваха следвани: мъж, комуто бе заел двайсет лири едва завчера и който не бе допринесъл с абсолютно нищо за пикника!
— Ще вечеряме в четири, а сега е три и половина — обяви госпожа Гринаул, обръщайки се към множеството.
— И танците ще започнат в шест — каза една нетърпелива млада дама.
— Мария, не се обаждай! — сопна се майка й.
— Да, ще вечеряме в четири — рече господин Чийзакър. — А що се отнася до музиката, наредих да започнат да свирят точно в пет и половина. Ще имаме три корни, чинели, триъгълник и барабан.
— Ах, колко хубаво, нали, госпожо Гринаул? — възкликна Чарли Феърстерс.
— А сега предполагам, че е време да сложим масата — рече капитан Белфийлд. — Това е половината удоволствие.
— О, да, дори повече от половината — съгласи се Фани Феърстерс.
— Белфийлд, не се занимавай с кошниците — обади се Чийзакър. — Виното е пипкаво нещо, така че по-добре го остави на моя човек.
— Би било странно, ако не разбирам повече от вино от един прислужник в хотел — отвърна Белфийлд.
Това подмятане стресна господин Чийзакър и почти го накара да се извърне, оставяйки Белфийлд насаме с вдовицата.
Последва дългото изпразване на кошниците, като капитан Белфийлд и госпожа Гринаул често се оказваха с ръце в една и съща. По никакъв начин не намеквам, че в това имаше нещо лошо. Хора, които вадят пайове и студени пилета от кошници за пикник, често бъркат в една и съща. Но по този начин между тях възникна неочаквана близост и вдовицата сякаш бе забравила предразсъдъците си по отношение на перачката. На пясъка бе поставена дълга маса, закътана от едната страна от преобърнатата лодка, но предлагаща великолепна гледка към морето от другата. Отгоре бе вдигнат навес, поддържан от колове, забити в пясъка. Като цяло атмосферата не бе неудобна за хора, които бяха избрали тази доста неудобна трапезария, а именно морския плаж. Несъмнено господин Чийзакър имаше голяма заслуга за всичко, което бе осигурил, но и капитан Белфийлд заслужаваше похвала за това, че го бе предложил.
Дойде ред на разпределянето на местата и господин Чийзакър направи нов опит.
— Знаете ли какво? — рече на висок глас той. — С Белфийлд можем да седнем в двата края на масата, а госпожа Гринаул може да се настани от дясната ми страна.
Господин Чийзакър не само бе проявил смелост, но и бе дал идея, която на пръв поглед изглеждаше безкрайно уместна и неустоима. Въпреки че мразеше капитана, той бе направил предложението си така, че да го поласкае и за кратко изглеждаше, че желанието му ще се сбъдне. Но капитан Белфийлд не беше човек, който се дава без бой.