— Не мисля, че това ще бъде удачно — заяви той. — Госпожа Гринаул осигурява вечерята, докато Чийзакър осигурява виното. Следователно трябва да седнат в двата края на масата. Сигурен съм, че госпожа Гринаул няма да има нищо против да я заведа до мястото, което й принадлежи по право. Ще седна от дясната й страна и ще бъда неин слуга.
Госпожа Гринаул не възрази и въпросът бе решен.
Господин Чийзакър седна, потънал в отчаяние. Това, че Кейт Вавасор бе настанена от лявата му страна, нямаше никакво значение за него. Беше му приятно да разговаря с нея, но не можеше да се наслади на това удоволствие, при положение че по същото време капитан Белфийлд бележеше напредък с вдовицата.
— Човек ще си каже, че той го е организирал, не мислите ли? — рече той на майката на Мария, която бе седнала от дясната му страна.
Дамата изобщо не го разбра.
— Организирал какво? — попита тя.
— Музиката, виното и всичко останало. Някои хора могат да бъдат толкова нагли! Просто не знам как успяват да си приписват заслуги за неща, без да са похарчили и шилинг за тях. Аз, от друга страна, винаги си плащам за всичко, като обикновено давам повече, отколкото ми искат.
— Така е — отвърна дамата.
Тя имаше и други дъщери, освен Мария на този пикник и оглеждаше масата, за да види дали са били разпределени достатъчно добре. Видя, че нейната най-млада и най-красива дъщеря Офелия бе седнала до онзи непрокопсаник Джо Феърстерс и това я покруси.
— Офелия, мила моя, там, където си седнала, става течение. Защо не се преместиш от другата страна на масата, където ще ти бъде по-удобно?
— Тук няма течение, мамо — отвърна Офелия, без никакво намерение да се мести. Може би харесваше да си общува с онзи длъгнест, мързелив и безполезен младеж.
Госпожа Гринаул определено бе избрала веселия край на масата. Вдовицата едва се бе настанила, когато отново се изправи, за да смени мястото си с това на капитана, тъй като бе решено, че така ще му бъде по-удобно да разреже големия пай с месо от яребица. Когато видя това, Чийзакър ядно захвърли ножа и вилицата си на масата.
— Какво ви е? — попита майката на Мария.
— Как какво!? — отвърна той, след което поклати глава с гняв и огорчение и взе ножа и вилицата си. Кейт го гледаше развеселено.
„Никога преди не съм виждала толкова съкрушен мъж“ — писа тя на Алис на следващия ден.
— Единайсет, тринайсет, осемнайсет, двайсет и един — мърмореше си под нос Чийзакър, смятайки на ум лирите, които трябваше да плати за това унижение.
— Дами и господа — рече капитан Белфийлд, след като приключиха с яденето, — ако ми позволите, бих искал да се изправя за няколко минути и да вдигна тост.
Истинският организатор на пикника все още не бе преглътнал последния си залък. Цялото нещо беше един безсрамен и несправедлив фарс.
— Ако нямате нищо против, капитан Белфийлд — каза патронът на събитието, без да обръща внимание на парчето кашкавал в гърлото си, — аз ще произнеса тоста.
— Нищо не би ми доставило по-голямо удоволствие, скъпи приятелю — отвърна капитанът. — И съм сигурен, че аз съм последният човек на света, който има право да отнема това задължение от някой, който би се справил много по-добре. Но тъй като тостът е за твое здраве, не виждам как би могъл да го дадеш.
Чийзакър изсумтя и седна. Несъмнено не би могъл да вдигне наздравица за самия себе си. Не че се оплакваше от честта, която щяха да му окажат. Беше редно да пият за негово здраве и сега трябваше да помисли над своя отговор. Но можете да си представите ужаса му, когато Белфийлд стана и произнесе бляскава реч във възхвала на госпожа Гринаул. Той говори цели пет минути, без да спомене името на Чийзакър, като обяви, че Ярмът никога преди не е бил по-благословен от сега и това се дължало на присъствието на тази дама, дошла сред тях, забравяйки за собствените си нужди и мъки, с единственото желание да направи хората около себе си щастливи. Докато слушаше, Госпожа Гринаул извади джобната си кърпичка и отметна назад широките ленти на шапката си. Сцената беше много прочувствена, а Чийзакър тихо беснееше. Това бяха словата, които самият той бе възнамерявал да произнесе.
— Мразя тези неща — рече той на Кейт. — Неискрени ласкателства.
— Трапезните речи не означават нищо — отвърна тя.
Най-накрая Белфийлд спря да хвали вдовицата и съобщи на гостите, че сега скъпият му приятел господин Чийзакър ще каже няколко думи, тъй като едва ли могат да очакват от самата госпожа Гринаул да стане и да му благодари. Капитанът посочи, че едва ли има по-добър човек за тази работа от неговия приятел Чийзакър, когото познаваше от години и който безспорно нямаше търпение да се присъедини към този тост в чест на госпожа Гринаул. Последва дрънчене на чаши и отправяне на пожелания, а господин Чийзакър бавно стана на крака.