Описвайки отличното си финансово състояние и още по-доброто си обществено положение, господин Чийзакър така се разпали, че удари масата с юмрук. Тя се разклати и трясъкът отекна в лодката и сякаш подчерта думите му.
— Всичко е мое, госпожо Гринаул, и половината ще бъде ваше, ако склоните да го вземете.
Той се пресегна към нея, сякаш искаше да стисне ръката й в израз на силните си чувства, може би вярвайки, че ако тя откликнеше, това щеше да означава, че приема предложението му.
— Ако бяхте познавали Гринаул, господин Чийзакър…
— Не се съмнявам, че е бил добър човек.
— Ако го бяхте познавали, нямаше да се обръщате към мен по този начин.
— Но какво значение има това? Както вече казах, просто се опитвам да излекувам мъката ви. Никога не съм разбирал каква е ползата от това да се чувстваш нещастен. Ако видя, че кръмното цвекло не покарва някъде, засаждам късни репички на негово място. Никога не се вайкам. Гринаул е бил кръмното цвекло, а аз ще бъда късните репички. Хайде, отговорете на предложението ми. В къщата си нямам спалня, която да не е облицована с махагон!
— Какво значение има обзавеждането за мен? — попита госпожа Гринаул и отново попи очи с кърпичката си.
Точно тогава майката на Мария влезе под платнището. В най-неподходящия момент. Господин Чийзакър чувстваше, че напредва много добре и вече е преодолял първите няколко препятствия, въпреки вродената си свенливост. Знаеше, че бе постигнал този напредък под влиянието на шампанското и се съмняваше, че отново ще успее да си осигури такова благоприятно стечение на обстоятелствата. Но сега го бяха прекъснали точно преди да пожъне успеха. Бяха го прекъснали и осъзнаваше, че изглежда гузен в очите на тази непозната дама. Нямаше какво повече да каже на вдовицата, но изведнъж се озова на половин метър от нея, а изражението на лицето му издаваше вината, която чувстваше.
Госпожа Гринаул не чувстваше вина и не се боеше от чужди погледи.
— С господин Чийзакър говорехме за фермерство — обяви тя.
— О, за фермерство! — отвърна майката на Мария.
— Господин Чийзакър смята, че репичките са за предпочитане пред ранното кръмно цвекло.
— Така е — рече Чийзакър.
— Аз предпочитам ранното цвекло — обяви госпожа Гринаул. — Не мисля, че тези късни посеви са естествени. Не сте ли съгласна, госпожо Уокър?
— Сигурна съм, че господин Чийзакър разбира повече от тези неща — отвърна дамата.
— Разбирам повече от фермерство от всеки друг мъж в Норфък — похвали се джентълменът.
— Това може да е обичайна практика в Норфък — рече госпожа Гринаул и се надигна от мястото си, — но в другите графства, с които съм по-добре запозната, не гледат с добро око на подобни неща.
— Просто дойдох да кажа, че може би е време да се връщаме по лодките — каза госпожа Уокър. — Моята Офелия е толкова деликатна.
В този момент деликатната Офелия можеше да бъде видяна да се весели в близката далечина, танцувайки на пясъка с ръката на Джо Феърстерс около кръста си. Това поведение бе напълно оправдано от мелодията, която музикантите бяха подхванали, и нямаше специална причина един бърз плажен танц да бъде ограничаван в пространството по същия начин, както в едно затворено помещение. Но при тези обстоятелства загрижеността на госпожа Уокър бе напълно разбираема.
Пъргавите движения на далечните танцьори секнаха и започна подготовката за обратното пътуване. Не само фината Офелия и мързеливият Джо се бяха отдалечили, така че мина време, преди всички гости да бъдат събрани на едно място. После трябваше да издърпат лодките и да повикат лодкарите, които бяха седнали на пясъка да пушат лулите си.
— Надявам се, че са трезвени — рече госпожа Уокър с изумено изражение.
— Трезвени като съдии — отвърна Белфийлд.
Самият той се бе погрижил за храната, останала в кошниците на господин Чийзакър, докато въпросният джентълмен се бе занимавал с други неща под платнището.
— Защото знам, че правят всякакви номера, когато са пияни — продължи госпожа Уокър. — Ще ни закарат навътре в морето, без да им мигне окото, госпожо Гринаул.
— Ох, как ми се иска да го направят! — рече Офелия.
— Офелия, качи се в моята лодка! — заповяда майка й, придобивайки доста свиреп вид. Тя не смяташе да позволи на Джо Феърстерс да пътува в същата лодка, но двамата с дъщеря й се оказаха твърде хитри за нея. Когато лодките потеглиха, госпожа Уокър беше в онази, командвана от господин Чийзакър, докато прегрешилата Офелия и нейният непрокопсан ухажор се озоваха под развеселената закрила на капитан Белфийлд.