Посещенията му в Лондон обикновено бяха редки и кратки, най-често продиктувани от библиотечни нужди или необходимостта от допитване до редактор или издател на някое списание. При едно от тези посещения се бе запознал с Алис Вавасор и бе останал в града — няма да кажа, докато Алис не му бе обещала да заживее с него в Кеймбриджшир, но поне докато не бе решил да я помоли да го направи. Беше я помолил и знаем, че бе постигнал успех. След като получил нейното обещание, от този миг насетне животът му се бе променил. Дотогава малката му пушалня в Недъркоутс, книгите и растенията му означавали всичко за него. Но сега бе започнал да се обгражда с дамски вещи и да си обещава безкрайно дамско блаженство, чудейки се как толкова дълго се бе задоволявал с това да живее в скучна самота. Не беше нетърпелив мъж по природа, но сега бе станал такъв, копнеейки за осъществяването на тази нова представа за щастието, която бе пуснала корени в сърцето му, мечтаейки да притежава онова, което несъмнено обичаше най-много на този свят и може би беше единственото нещо, към което бе изпитвал съвършената любов на равнопоставеността. Но въпреки нетърпението си, той бе приел, че не може да очаква от Алис да го сподели. Бе приел, че в момента не може да планира нищо и трябва да се лиши от онези удоволствия, които бе редно да сподели с бъдещата си съпруга. Но още не можеше да бъде с нея. Тя имаше своята къща в Лондон, своите лондонски приятели и своя баща. И тъй като промяната щеше да бъде много по-голяма за нея, отколкото за него, бе напълно естествено да има нужда от повече време. Той не я бе притискал. Поне не я бе притискал с онова алчно упорство, на което всяко момиче трябва да устоява с непреклонността на съревнованието, ако изобщо реши да му устоява. Но истината е, че напоследък нетърпението му бе започнало да го измъчва и по време на ваканцията в Швейцария, за която вече говорихме, той реши, че брак в края на есента или дори през зимата щеше да бъде за предпочитане пред брак, отложен до следващата година. Още беше август, когато тримата се върнаха от пътешествието си. Нима два месеца нямаше да бъдат достатъчни за бъдещата му булка?
Алис му бе писала няколко пъти от Швейцария и първите й две писма бяха очарователни. В тях бе говорила предимно за пътуването и го бе развеселила с няколко цветисти описания на леността на Джордж.
Вавасор и начина, по който Кейт се опитваше да му угажда във всичко. Алис не бе склонна към словоизлияния в любовните си писма и Грей се бе научил да харесва този неин стил, въпреки че не бе особено прочувствен. Що се отнася до това дали се съмняваше в любовта й — един мъж никога не би направил това, след като вече е получил уверението на жената. Ако бе допуснал подобни съмнения в сърцето си, това би означавало, че не уважава нито нея, нито самия себе си. Грей беше от онези мъже, които никога не биха приели, че една жена ги обича, освен ако това не е потвърдено от фактите и които, след като тези факти са били потвърдени, никога не биха си помислили, че любовта на жената може да им изневери. Първите й две писма от Швейцария бяха много приятни, но след това тя изглежда бе обзета от меланхолия, която постепенно се пренесе в думите й и която той нямаше как да не долови, отначало подсъзнателно. Но с течение на времето усещането бе станало толкова силно, че той нямаше как да не го забележи и да не започне да си задава въпроси. Алис изобщо не му писа през последните няколко дни от пътуването, докато тримата бяха в Базел. Писа му в деня на завръщането си, след като бе получила писмо от него, в което той я молеше да добави към щастието му своето съгласие, а именно, сватбата им да не бъде отлагана повече. Тя откри това писмо в стаята си, когато се върна и веднага му отговори, а думите й накараха господин Грей незабавно да замине за Лондон. Ще ви предоставя писмото й в неговата цялост, за да мога после да продължа с историята.
„Улица «Кралица Ан»,
Август, 186–.
Скъпи Джон,
Вчера се прибрахме вкъщи изморени, тъй като не сме спирали от Париж. Всъщност бих могла да кажа, че не сме спирали от Страсбург, защото в Париж само нощувахме. Не харесвам Страсбург. Островърхите кули не са всичко на този свят и ако ги оставим настрана, стилът не е нищо особено. Но хотелът бе неудобен и може би това обяснява много… а после се наситихме на красота от съвсем друг вид.