„Скъпа Алис,
Реших незабавно да замина за Лондон. Ще се видим вдругиден в осем вечерта.
Писмото не съдържаше нищо друго.
— И сега — рече тя, когато го прочете — трябва да се осмеля да му призная цялата истина.
Единадесета глава
Джон Грей отива в Лондон
И каква беше цялата истина? Когато си каза, че трябва да признае цялата истина на своя годеник, Алис Вавасор имаше предвид, че възнамерява да развали годежа. Тя признаваше, че онова, което имаше да му казва, не бе съвместимо с любовта и съвършената вярност, които дължеше на мъжа, за когото бе обещала да се венчае. Но това наистина ли бе така? Тя не бе изневерила в любовта си към него. Сърцето й не се бе насочило отново към необуздания й братовчед. Чувстваше се принудена да се раздели с Джон Грей, но никога нямаше да се омъжи за Джордж Вавасор. Алис поне петдесет пъти се увери в това за двата дни, които имаше на разположение. Дори стигна по-далече и обяви пред себе си, че ако се откаже от този брак, който от няколко месеца бе считан за решен от нея и от всичките й приятели, значи никога нямаше да се омъжи.
Казват, че бракът е важно нещо, което трябва да бъде внимателно обмислено и младоженците често биват предупреждавани, че много хора се женят прибързано и после съжаляват за това. Но истината е, че не съм сигурен дали хората не обмислят браковете си прекалено внимателно. И не съм убеден, че няма такива, които съжаляват за браковете си въпреки това, че са ги обмислили много внимателно. Несъмнено има такива, които съжаляват, но съм склонен да вярвам, че повечето мъже и жени приемат съдбата си и подобно на птиците, се подчиняват на природните закони, когато се женят и браковете им могат да бъдат описани като задоволителни, поне през повечето време. Тези хора чувстват вътрешното убеждение, че Провидението, дори да не е взело най-доброто възможно решение, със сигурност е взело по-добро решение, отколкото биха взели самите те, колкото и внимателно да са обмислили въпроса. Според мен една жена не би могла да си намери добър съпруг, разчитайки единствено на собствените си разсъдливост и вкус, по същия начин, както не би могла да добави два лакътя към ръста си. Но като цяло съпрузите в тази страна са достатъчно добри, както мъжете, така и голяма част от жените, и според мен бракът не изисква толкова много размишления, колкото хората си мислят.
Сигурен съм, че Алис Вавасор бе прекарала твърде много време, разсъждавайки над своя брак. Бе разсъждавала толкова дълго, че в мислите й се бяха появили съмнения, които дори любовта й не бе съумяла да разсее. Признавам, че е редно жената да обича мъжа, за когото възнамерява да се омъжи. Но любовта обикновено идва лесно. Въпреки всичките си съмнения, Алис никога не се усъмни в любовта си към господин Грей, нито в неговия характер, неговия нрав или неговите възможности. Но бе прекарала толкова много време в размишления, че постепенно в главата й се бе родила една неясна идея за важността на собствения й живот. Какво трябва да прави една жена със своя живот? Около Алис се бяха скупчили тълпа умни жени, които бяха започнали да й задават този въпрос, без да знаят неговия отговор. Да се влюбиш, да се омъжиш, да си родиш две деца и да живееш щастливо до края на дните си. Твърдя, че в този отговор има точно толкова мъдрост, колкото във всеки друг, който може да бъде даден, а може би и повече. Съветите, които той съдържа, не могат винаги да бъдат следвани дословно, разбира се, но същото може да бъде казано и за съветите на ятото умни жени, задали въпроса.