Въпреки че частните квартири на Вавасор се пазеха в тайна, той се бе постарал да ги обзаведе както подобава. Мебелите в дневната бяха от много високо качество, а книгите по лавиците бяха с кожени подвързии и позлатени заглавия. Мастилницата, преспапието и кутията за пликове на бюрото му бяха много красиви. На една от стените висеше един-единствен прекрасен женски портрет. Вавасор бе заделил специално място за пистолетите си, друго за рапирите си и трето за камшиците си. Това бе съвършената ергенска стая и човек веднага щеше да забележи, съдейки по местоположението на единствения фотьойл, че тя не бе предназначена за повече от един човек. Една неделя през септември Вавасор седеше на този фотьойл и се наслаждаваше на късната си закуска, когато повечето хора бяха избягали от Лондон. Четеше писмо, което току-що му бяха донесли от клуба. Подателят бе сестра му Кейт, но дори тя не се ползваше с привилегията да адресира писмата си до частното му жилище. Изчете го много набързо, след което го захвърли настрани, сякаш съдържанието бе маловажно. Но продължаваше да държи плика в ръка. Истината беше, че писмото бе много важно и го накара да се замисли дълбоко.
— Ако изобщо го направя — промърмори той, — ще бъде преди всичко с целта да го лиша от съпруга.
Читателят едва ли има нужда да бъде подсещан, че Вавасор говореше за Джон Грей. В своето писмо Кейт убеждаваше брат си да поднови връзката си с Алис. И Вавасор бе склонен да я поднови и щеше незабавно да го направи, ако все още бе сигурен в любовта на своята братовчедка. Всъщност той вече бе направил опит да поднови връзката им в Базел. Неведнъж бе казвал на Кейт, че състоянието на Алис не е голямо и че красотата й бе започнала да залязва и несъмнено щеше да повтори тези възражения пред сестра си и да се престори, че не е склонен да се вслуша в нейния съвет. Нямаше навика да показва картите си на другите играчи. Но истината е, че много искаше да спечели ръката на Алис за втори път. Колко скоро след това щеше да се ожени за нея беше друг въпрос.
Може би не копнееше за красотата на Алис. Може би не копнееше само за парите й. Все пак я намираше за изключително красива и чудесно съзнаваше, че парите й щяха да му бъдат от полза. Но ми се струва, че той бе напълно честен пред себе си и онова, което щеше да му достави най-голямо удоволствие, бе да лиши господин Грей от съпруга. Едно време Алис бе държала неговата ръка и се бе взирала влюбено в неговите очи и в сърцето му имаше достатъчно човешка слабост, за да изпитва горчивина при мисълта, че сега обичаше друг. Когато тя го бе напуснала, той бе признал, че вината е негова и след като се бе сгодила за господин Грей, той я бе поздравил и заявил, по своя искрен и непринуден начин, че тя е била права, но това не означаваше, че не чувства болка при мисълта, че именно Джон Грей бе нейният избраник. Когато се бе запознал с този мъж, той го бе похвалил на сестра си, казвайки, че е многостранно развит човек, джентълмен и учен. Но това не означаваше, че не го бе намразил от първия миг, в който го бе зърнал. Омразата бе почти простима при тези обстоятелства. Но Джордж Вавасор имаше навика да добавя злосторство към своята омраза. Не можеше да ненавижда някого, без да му се иска да му причини някаква злина. В момента, докато се излежаваше във фотьойла си, той си мислеше, че може би иска да се ожени за братовчедка си Алис, но бе напълно сигурен в това, че иска да бъде човекът, сложил край на брака между Алис и Джон Грей.