Четиринадесета глава
Алис Вавасор изпада в затруднение
Кейт Вавасор бе споделила е брат си само първата половина от писмото на своята братовчедка — половината, в която Алис се бе опитала да опише случилото се между нея и господин Грей. Правейки това, Кейт бе извършила ужасно предателство, което бе непростимо, защото предаваше доверието, съществуващо между две жени. Но предателството й щеше да бъде още по-голямо, ако бе изпратила и втората половина на писмото, в която Алис говореше за самия Джордж Вавасор. Струва ми се, че Кейт нямаше да се поколебае да извърши и това предателство, ако написаните от Алис думи можеха да помогнат на каузата й. Но те не можеха. В тези редове Алис бе описала братовчед си като мъж, с когото просто не можеше да има по-близки отношения от тези, които съществуваха в момента и бе помолила Кейт да престане с опитите си да ги събере.
„Чувствам се принудена да пиша това, казваше Алис в писмото си, защото, ако просто ти бяха съобщила, че съм решила да прекратя годежа си с господин Грей, ти щеше да си помислиш, че другото нещо може да се случи. Но другото нещо не може да се случи. Щях да изневеря на нашето приятелство, ако не ти бях казала за господин Грей, а ти ще му изневериш, ако се възползваш от този факт и започнеш да ме убеждаваш да се събера с брат ти.“
Кейт не бе изпратила тази половина от писмото на Джордж Вавасор.
— Но другото нещо ще се случи — беше казала тя, след като бе изчела написаното от Алис за втори път. — Ще се случи.
Трябва да отдадем заслуженото на Кейт Вавасор и да кажем, че тя не бе себична в интригите си. Беше упорита, настойчива и най-вече безскрупулна, но не беше себична. Преди много години бе решила, че Джордж и Алис трябва да се оженят, чувствайки, че този брак ще се отрази добре на брат й. Мечтата й почти се бе сбъднала, но после брат й бе развалил всичко. Все пак тя му бе простила този грях, както му бе прощавала много други, и сега отново работеше за него, решена на всичко да го ожени за Алис, въпреки че нито един от двамата не желаеше този брак. Самата интрига също бе важна за нея и успешният й завършек щеше се отрази добре на самочувствието й.
Тя отговори на писмото на Алис с едно шеговито и доста клюкарско послание, което ще включа тук, защото от него ще научим още малко за престоя на госпожа Гринаул в Ярмът. Кейт бе обещала да остане в Ярмът един месец, но вече бе прекарала шест седмици там и все още се намираше под опекунството на своята леля.
„Ярмът, октомври 186- г.
Скъпа Алис,
Разбира се, че съм във възторг. Няма смисъл да те лъжа, че не съм. Знам колко си чувствителна и седнах да пиша това писмо скована от страх и нерешителност. Опасявам се, че мога да кажа нещо, което ще те тласне обратно в обятията му, или пък да премълча нещо, което би ти вдъхнало кураж да продължиш. Разбира се, че се радвам. Отдавна смятам, че господин Грей не би могъл да те направи щастлива, така че как да не се радвам? Няма смисъл да казваш, че той е добър и благороден мъж. Никога не съм отричала това. Но не беше подходящ за теб и щеше да превърне живота ти в истински ад. По тази причина се радвам. И тъй като ти си най-добрата ми приятелка, радостта ми е огромна.
Много добре мога да си представя как е протекъл разговорът ви. Разбира се, че не ти е позволил да се изкажеш. Съвсем ясно го виждам, изпъчен, невъзмутим и хладнокръвен. Виждам го как пренебрегва всичко казано от теб и после се опитва да те убеди, че си заблудена, разстроена или импулсивна. Виждам го как махва с ръка, сякаш това би могло да ти помогне, и после си тръгва с увереността, че съвсем скоро всичко ще се оправи. Предполагам, че това е благородна постъпка от негова страна: да не приема думите ти на сериозно, давайки ти още един шанс. Но има благородство, което е твърде възвишено за този свят. Ти си прекрасен човек, скъпа моя, но не си толкова съвършена, че да ставаш за съпруга на Джон Грей.
Разбира се, че много се радвам. Винаги си знаела какво мисля по този въпрос, така че не виждам смисъл да говоря със заобикалки. Никоя жена не би искала най-добрата й приятелка да се омъжи за човек, когото не харесва. Ако бе станала госпожа Грей от Недъркоутс, Кеймбриджшир, ти щеше да бъдеш толкова загубена за мен, колкото ако се бе възнесла в рая. Не казвам, че Недъркоутс не е райско място, но никой не би пожелал такова далечно и безлично щастие за най-близкия си човек. Представям си мястото като плосък рай, заобиколен от високи диги, където яйцата и сметаната са в изобилие и където Адам и Ева по цял ден сърбат скъп чай от фини порцеланови чаши и ядат препечени филийки, намазани с най-вкусното масло. Място, където никой няма финансови проблеми и скандалните романи не съществуват. Но един такъв рай никога не би ме изкушил и ми се струва, че не би изкушил и теб. Щеше да се опитваш да надникнеш над дигите, копнеейки да отлетиш надалече. Но нямаше да можеш, защото брачните задължения щяха да бъдат непосилно бреме за подобен полет. Щеше да бъдеш като птичка, хваната в клетка, която отново и отново се блъска в златните решетки, изпочупвайки крилете си.