Живея с надеждата, че ще прекараш Коледа у дома. Обещавам, че ще направя всичко по силите си да не те обиждам. Във всеки случай той няма да бъде там. И ако не те видя тогава, кога ще те видя? Ако бях на твое място, не бих отишла в Челтнъм. Там никога не си щастлива.
Сънуваш ли реката в Базел? Аз я сънувам. Често.
С обич,
Алис почти бе забравила неприятното чувство от първата половина на писмото на Кейт, наслаждавайки се на втората, преди чувството да се върне за постоянно. Щеше да се натъжи още повече, ако не бе прогонила от мислите си картината на провинциалния рай, обрисувана от братовчедка й, а намекът за сметаната и маслото бе предизвикал обратния ефект на този, който Кейт бе целяла. Може би братовчедка й бе осъзнала това и бе включила историите за господин Чийзакър именно по тази причина.
„Ще замина за Челтнъм, каза си Алис. Той ми го препоръча. Никога няма да стана негова жена, но докато сме заедно, ще му показвам, че ценя съветите му.“ Същия следобед тя каза на баща си, че в края на месеца ще посети лейди Маклауд в Челтнъм. Това нейно действие бе продиктувано от решението, което бе взела донякъде несъзнателно, повече да не се ръководи от съветите на Кейт в този етап от живота си. Тя бе твърдо решена да развали годежа си с господин Грей и братовчедка й трябваше да научи за това нейно намерение, но Алис никога не би признала пред нея, че й е повлияла по някакъв начин. Щеше да отиде в Челтнъм. Лейди Маклауд несъмнено щеше да я измъчва с чести намеци, че връзката им трябва да бъде подновена, но тя се познаваше достатъчно добре и знаеше, че можеше да й устои.
Получи само едно писмо от господин Грей преди заминаването си и веднага му отговори, като му разкри намеренията си и му заяви, че се чувства длъжна да обясни сегашната ситуация на баща си. „Казвам ти това заради съвета, който ми даде по този въпрос. Баща ми ще научи още утре, а на следващата сутрин заминавам за Челтнъм. Получих писмо от лейди Маклауд и знам, че тя ме очаква.“
На следващата сутрин Алис наистина каза на баща си. Направи го, докато закусваха.
— Чакай малко! — рече той, остави чашата си на масата и се вгледа в лицето й. — Какво говориш? Наистина ли няма да се омъжиш за Джон Грей?
— Наистина, татко. Знам, че сигурно ти се струва странно.
— И казваш, че не сте се скарали.
— Не, не сме се скарали. Постепенно осъзнах, че не бих могла да го направя щастлив като негова съпруга.
— Но това са… това са пълни глупости! — възкликна господин Вавасор. Подобни думи от него, отправени към дъщеря му, свидетелстваха за дълбокото му смущение.
— О, татко! Не ми говори по този начин.
— Но е така. Никога преди не съм чувал подобни брътвежи. Ако ме попита какво мисля по въпроса, ще му кажа точно това. Не можеш да го направиш щастлив! Защо не можеш да го направиш щастлив?
— Не сме подходящи един за друг.
— Но какво му е? Той е съвършен джентълмен.
— Да, такъв е.