— Освен това е почтен мъж и разполага със средства, знания и образование — все неща, които претендираш, че цениш. Виж какво, Алис. Не смятам да ти се меся. Няма да се опитвам да те омъжвам насила за когото и да било. Що се отнася до мен, ти определяш собствената си съдба. Но се надявам, както за твое, така и за мое добро, че между теб и твоя братовчед няма нищо.
— Между нас няма нищо, татко.
— Това, че отиде в чужбина с него, изобщо не ми се понрави, въпреки че не споделих това с теб и не се опитах да осуетя плановете ти. Но ако между вас има нещо, аз се чувствам длъжен да ти кажа, че в момента положението му изобщо не е добро. Хората не говорят хубави неща за него.
— Няма нищо между нас, татко. Но дори да имаше, това, че хората говорят лоши неща за него, нямаше да ме впечатли.
— Не те впечатляват и хубавите неща, които хората говорят за господин Грей. Много добре знам колко твърдоглави могат да бъдат жените.
— Разсъждавах много, преди да взема това решение, татко.
— Сигурен съм, че това е така. Не знам какво друго да ти кажа. Ти си господарка на собствената си съдба и всичко е в твоите ръце. Не мога да те принудя да се омъжиш за Джон Грей. Струва ми се, че постъпваш много глупаво и ако ме попита какво мисля по въпроса, ще му кажа точно това. Ще заминеш за Челтнъм, нали?
— Да, татко. Вече обещах на лейди Маклауд.
— Радвам се. По-добре ти, отколкото аз — само това ще кажа.
И той грабна вестника от масата, сякаш за да покаже, че за него темата бе изчерпана и Алис го остави на мира.
Цялата ситуация бе толкова неприятна, че дори господин Вавасор се измъчваше. Тъй като следващата сесия още не бе започнала, той нямаше какво да прави на Чансъри Лейн и не можеше да удави притесненията си в ежедневна работа или поне в работа, която в никакъв случай не беше ежедневна. Така че седя вкъщи до четири часа, изразявайки по различни начини изумлението си, че „някой би искал да отглежда дъщери“. И когато се появи в клуба си, сервитьорите едва смогнаха да задоволят капризите му по отношение на вечерята, която изяде сам, отхвърляйки всички предложения за компания. Но по-късно същата вечер Вавасор възвърна самообладанието си, подпомогнат от чаша пунш с уиски и една хубава пура. „Тя има собствени пари, каза си той. Какво значение има? Едва ли ще се омъжи за братовчед си. Не мисля, че е чак толкова глупава. И нищо чудно в крайна сметка да се сдобри с Джон Грей.“ По този начин успя да прогони неприятните мисли от главата си, решавайки, че няма нужда да се меси в делата на дъщеря си.
Докато той бе в клуба, на улица „Кралица Ан“, дойде посетител и това бе не друг, а именно братовчеда, за когото, поне според думите на чичо му, хората не говореха хубави неща. Алис не го бе виждала, откакто се бяха върнали в Лондон и дори не знаеше какво бе правил оттогава. Тя бе дълбоко смутена от стъпката, която бе предприела (стъпка, която преди беше смятала за свой дълг, но напоследък бе започнала да възприема като долно предателство) и постепенно бе осъзнала, че е направила грешка, предприемайки това пътуване с братовчед си. Подозираше, че това бе повлияло на взаимоотношенията й с Джон Грей. Беше напълно сигурна, или поне си мислеше, че е напълно сигурна, че щеше да сложи край на тяхната афера, дори и да не бе ходила в Швейцария. Но всички останали щяха да кажат, че решението й бе резултат от пътуването до Швейцария.
Това бе несправедливо и Алис съжаляваше, че нещата се бяха развили по този начин. Разбира се, тя искаше да избегне всякакви контакти с братовчед си преди въпросът да е окончателно решен. И определено не искаше да се вижда с него. Но не бе сметнала за нужно да дава специални инструкции относно приемането му в къщата и сега, без да е имала време да помисли и в навечерието на заминаването й за Челтнъм, той бе дошъл с октомврийския здрач. Алис седеше далече от огъня, почти зад завесите, потънала в нещастни мисли за Джон Грей, когато бе обявено пристигането на Джордж Вавасор. Трябва да е ясно, разбира се, че Вавасор вече бе получил писмото от сестра си. Не само го бе получил, но и бе имал време да го осмисли от онази неделна сутрин, когато го бяхме видели в квартирата му на улица „Сесил“. „Може още утре да го обърне в капитал, си бе казал той, мислейки за годишния й доход.“ Освен това си бе припомнил, че дядо й най-вероятно щеше да му даде право да получава доход от имота, ако се ожени за Алис. И накрая бе решил, че едва ли можеше да има по-голям триумф за него от това да „вземе надмощие над Джон Грей“, както се бе изразил в мислите си. Тогава завръщането му в Челси щеше да бъде още по-сладко.